— Разбирам — кимна Фай Родис, — за да се покаже само онова, което искат управниците на Торманс. Чрез подбирането на новините се създава «определено впечатление». А може би се създават и самите «новини».

— Безспорно е така. На мен това ми хрумна, когато гледах «негодуването» на народа. Групите хора, които се изказват абсолютно еднакво, с престорено настървение. Те са подбрани в различните градове. А истинския обзор на хората и мненията ние не виждаме, както не го вижда и населението на планетата.

— Ако е така… — започна Фай Родис.

— Трябва да съществува и друга мрежа — продължи Чеди. — По нея върви истинската информация. Управниците не гледат фалшификата. Това е не само безполезно, но дори вредно за управлението.

— И вие искате да се настроим на втората мрежа? — попита Ола Дез. — Съществуват ли предположения за нейните параметри?

— Не помните ли, че хванахме нощните рапорти на обсерваториите?

Ола Дез се наклони над апарата за вълнов разрез и стрелките на индикаторите се съживиха, опипвайки каналите на предаванията.

Фай Родис прегърна Чеди през раменете и я притисна леко към себе си. И двете не откъсваха очи от слепия екран. По него плуваха или стремително се мяркаха размити контури или блясваха ясни линии. След няколко минути зазвуча висок говор и едновременно с него на синия екран се появи обширно помещение, запълнено с наредени една до друга маси, върху които бяха разгърнати таблици и чертежи. Хора, съвсем неприличащи на буйствуващите по улиците, с кафяви и тъмносиви дрехи, се бяха събрали в кръг на заден план. Те бяха значително по-възрастни от екзалтираните младежи.

— Не мога да разбера тази паника — каза един от тях, застанал в центъра на събралите се. — Би трябвало да приемем звездолета. Помислете си само колко много можем да научим от тях, хора с явно по-висока култура, които толкова много приличат на нас…

— Там е работата — прекъсна го друг, — че не знаем какво да правим с мита за Белите звезди.

— Че кому е притрябвал той сега? — сърдито се намръщи първият.

— На онези, които твърдяха за непоклатимостта на истината в книгите на най-великия гений Цоам, докарани от Белите звезди. А ако ние сме дошли от планетата на тези пришълци и там толкова се е променило всичко, тогава…

— Стига! Четиримата навсякъде имат очи и уши — прекъсна го първият мъж, — да мълчим.

Също като по сигнал хората се разотидоха по местата си зад масите. Окото на телекамерата се превключи на нещо друго — на една лаборатория с апаратура и стена от замрежени клетки, в които се мърдаше нещо живо. Тук стояха възрастни хора с жълти престилки и разговорът се въртеше пак около звездолета на земляните.

— Необикновеното най-сетне се случи — каза една жена със смешни плитчици, които на Земята биха подхождали на момиченце. — Ние хилядолетия наред отричахме разумния живот с висока култура около нас или го смятахме за изключителна рядкост. Във Века на мъдрия отказ дойде един звездолет. а сега се появи втори, и при това с наши преки сродници. Как може да не го приемем?

— Ш-ш! — съвсем по земному направи знак за мълчание един стар, превит от възрастта тормансианин. — Там — той вдигна пръст нагоре — още нищо не са казали.

И пак по безмълвна команда хората се разотидоха. Камерата се превключи на една висока зала с огромни стълбообразни машини, тръби и котли. И изведнъж всичко угасна. Синьото око на приемника угасна, прозорчето на филтратора се озари от зеленикава светлина и се дочу креслив тормансиански говор. Земляните, които бяха се забавили в столовата, побързаха да се присъединят към наблюдателите.

— Пришълци от чуждата планета. Пришълци от чуждата планета. Съветът на Четиримата ви кани на преговори. Влезте в двустранна видеовръзка по специалния канал. Техникът ще ви обясни начина за включване!

Тъмният стереоекран пак светна. В една тясна кабинка, приличаща на обикновената автоматична апаратура за ТВФ, седеше възрастен тормансианин със сини дрехи. Той започна да говори през малкия рупор пред себе си, опитвайки се да обясни на земляните параметрите на специалната линия. Ола Дез мигновено включи вече настроения ТВФ на «Тъмен пламък». Тормансианинът се отдръпна назад и замръзна от смайване, когато видя на екрана си хората от звездолета.

— Звездолет «Тъмен пламък» е готов за преговори — с едва доловима тържествуваща нотка каза Ола Дез, леко препъвайки се в тормансианското произношение.

Техникът със сините дрехи най-сетне дойде на себе си от изненадата и каза тихо и неясно нещо в кубчето с гъвкаво краче, изслуша отговора и вдигна пребледнялото си лице.

— Пригответе се. Изберете измежду вас човек, който може да говори добре на езика на Ян-Ях и знае да се изразява почтително. Свързвам ви с Обителта на Съвета на Четиримата!