Гриф Рифт се усмихна мрачно.

— Не разбирам защо тази цивилизация още съществува.

Тук всъщност е нарушен законът на Синед Роб. Ако са се добрали до висока техника и малко им остава да пристъпят към овладяването на Космоса — а не са се погрижили за моралното благосъстояние, което е значително по-важно от материалното, то те не са могли да прекрачат прага на Роб! Нито едно ниско по морално-етичното си равнище общество не може да го прекрачи, без да се самоунищожи — и все пак те са го прекрачили!

— Как не сте се сетили, Рифт! Тяхната цивилизация от самото начало е била монолитна, също както и народът, на каквито и държави да са се разпадали временно. Железният капак на олигархията е похлупил цялата планета, премахнал е заплахата от прага на Роб, но в същото време е унищожил и възможността за излизане от инферното.

— Съгласен съм! Но тогава какво ще правим със Стрелата на Ариман?

— Ще видим… — Родис трепна и добави бързо: — Някой идва насам. Довиждане, Гриф! Гответе патрони с информация, а за темите ще помислим, когато съберете всички ни на съвет. И направете повечко ДПА и ИКП! Всички сили за тях!

Родис изключи СДФ и седна на канапето, чувствувайки приближаването на чужд човек.

На вратата се почука. Появи се висок и слаб стар «змиеносец».

— Великият председател кани владетелката на земляните да прекара вечерта в неговите покои. Той ще ви чака след… — Сановникът вдигна очи към стената, където на големия часовник осцилираха кръгови светещи ивици, и видя картината на Фай Родис. Старецът забрави за тържествения тон, с който бе започнал, и бързо изрече: — След два пръстена време.

Родис благодари и освободи пратеника. «Пак нещо ново» — помисли си тя, приближи се до огледалото и огледа критично скромната си дреха.

Жените от Земята, родени артистки, обичаха да си играят на превъплъщаване. Когато променяха облика си, те се пренастройваха в съответствие с приетия образ. Докато пътуваха със звездолета, Ола Дез се превъплъщаваше в маркиза от края на феодалната ера, Нея Холи ставаше лудетина от ЕРС, а Тивиса Хенако — гейша от древна Япония. Мъжете по-малко се увличаха от това поради бедността на въображението си и чисто мъжката си немарливост в изпипването на подробностите.

Родис доста се повъртя пред огледалото, докато прехвърли подходящите видове външност, и се спря на жената от стара Индия — махарани. Облеклото на индийската жена — сарито — подхождаше за случая; и по простотата на изпълнението си, и по това, че никоя друга дреха не се слива толкова много с жената, която я носи. Сарито точно предава настроението и чувствата на жената. То може да се превръща и в непроницаема броня, и просто да се разтапя върху тялото, откривайки всичките му линии.

Родис изкусно се възползува от малкото средства, които имаше на разположение.

Тя настрои СДФ, взе йонен душ, направи си електрически масаж и след това подсили пигментацията на кожата си до цвета на златистокафявия плод тинга. Късата коса, разделена на темето от път и силно стегната на тила, образуваше голям кок. Родис начупи един къс полирана до огледален блясък титанова жица и я превърна в обръчи, които сложи като звънтящи гривни на китките и глезените си. Парче белоснежен плат, украсен със сребърни звезди, се превърна в сари, по-късо, отколкото едновремешните. Сложи си тъмна точка между веждите, поразходи се из стаята, за да пригоди движенията си към костюма. Съжали, че не е взела със себе си красиви обеци.

Оставаше около половин час. Тя се съсредоточи, извика във въображението си бавно плуващите картини на древна Индия…

Весела, малко възбудена, дрънкайки тихо с гривните си, тя влезе в зеления кабинет и разпространи около себе си приятната, едва доловима миризма на здраво тяло, освежено от тонизиращ въздушен поток.

Чойо Чагас стана малко по-припряно от обикновено. Той поздрави Родис насмешливо както винаги, но явно и се зарадва. Само дълбоко в тесните му очи се криеше обикновената му недоверчива напрегнатост.

Зет Уг и Ген Ши седяха край масата в черните кресла, а до драперията стоеше високият и слаб «змиеносец», който бе повикал Фай Родис. При появяването и той въздъхна с облекчение и се отпусна на тежкото столче с чудновати крачета. Иззад завесата, която затуляше вътрешната врата, се появи една много висока и стройна жена и уверено се запъти към средата на стаята. По това, как я поздравяваха членовете на Съвета, Фай Родис прецени положението на непознатата в сложната йерархия на Торманс. Тя беше значително по-висока от Родис, с дълги, може би прекалено тънки крака, с атлетически рамене и царствена осанка. Фино и твърдо лице, остри дръпнати очи под правите вежди, висока копа черна коса. Единствено украшение на непознатата бяха обеците и, всяка от по десет пламтящи с червени светлинки топчета, които хвърляха въздиви отблясъци върху малко хлътналите бузи и широките скули на жената. Рамената и гръдта и бяха силно разголени. Две тесни лентички се врязваха в нежната кожа и поддържаха роклята. В ежедневния живот на Торманс в никакъв случай не се позволяваше пълно разголване на гръдта. Жена, която откриеше гръдта си дори без да иска, се смяташе за опозорена. Същевременно вечер на жените, кой знае защо, се разрешаваше да се показват едва ли не съвсем голи. Родис още не можеше да проумее тази морална сложнотия.