— В тази секунда? — опули се и Ерин.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — казах. — Усещам елементите и знам, че те защитават мислите ви, но усещам също, че Неферет се опитва да влезе в главите ви и когато се сблъска с тях, ще разбере, че нещо става. Само няма да знае какво точно — огледах се, очаквайки да я видя да се таи из сенките на помещението като призрачен паяк. — Два пъти ми се явява като гаден призрак, затова мисля, че трябва да се махаме оттук още сега.

— Това, дето го каза, хич не ми харесва — каза Ерин.

— На мен също — вдигнах рамене. — Но не е толкова лесно да излезем оттук. И времето изобщо не ни помага. Едва се придвижих от главната сграда дотук, без да се изтърся по задник. Трябваше да използвам силата на Огъня, за да разтопи скапания сняг — хвърлих поглед към Шоуни и се усмихнах малко неловко.

— Чакай! Какво каза? Че си използвала Огън, за да разтопиш снега? — въодушеви се Ленобия.

— Просто ми писна да падам — свих рамене. — Затова изпратих малко огън по тротоара. Той разтопи леда без проблем.

— Фасулска работа — кимна Шоуни. — Аз също го използвах.

Ленобия изглеждаше развълнувана.

— Мислите ли, че ще можете да осигурите толкова огън, че да стопи леда под краката на цялата ви група?

— Защо не? Ако измислим начин да не си изгорим краката. Но не знам колко дълго ще можем да поддържаме действието му — казах и погледнах въпросително към Шоуни.

— Няма проблем. Ако действаме двете, ще можем да поддържаме огъня по-дълго, отколкото поотделно.

— Двайсет и първа и «Луи» не са много далеч надолу по улицата. Днес Зоуи изглежда много по-добре и би трябвало да можете да задържите топлината за толкова време — прецени Ерин.

— Дори и да разрешим проблема с леда, ще трябва да вървим пеша и това ще ни забави. Няма как да скрия джипа, защото не е органичен — обясних аз.

— Мисля, че има решение — каза Ленобия. — Елате с мен.

Тръгнахме вкупом към обора на Персефона. Кобилата хрупаше бодро и когато Ленобия я поздрави, тя само наостри уши. Ленобия отиде до задницата й, хвана лекичко единия й крак и каза:

— Дай ми го, момичето ми.

Персефона вдигна послушно крак. Господарката й почисти залепналата за копитото слама, после погледна Шоуни и попита:

— Можеш ли да накараш Огъня да затопли копитата й? Шоуни се изненада от необичайната молба, но отвърна:

— Фасулска работа — после пое дълбоко въздух и я чух да шепне нещо, но не схванах какво точно. Насочи пламтящия си пръст към копитото на Персефона и каза. — Гори! Пламъкът се отдели от пръста й, стрелна се към сребърната подкова на Персефона и тя веднага пламна. Кобилата спря да дъвче, протегна врат и изгледа любопитно подковата, изпръхтя и се върна към вечерята си.

Ленобия докосна с пръст подковата, като че искаше да провери дали металът се е нагорещил достатъчно, и бързо отдръпна ръка.

— Получи се. Можеш да освободиш елемента си, Шоуни.

— Благодаря ти, Огън. Върни се пак в мен.

Огънят се завихри около кобилата, като я накара отново да изпръхти, после влезе в Шоуни и тялото й засия. Тя се намръщи и каза строго:

— Хайде, стига игри!

Ленобия пусна копитото на Персефона, потупа я с любов по задницата и каза:

— Ето как ще излезете оттук и ще стигнете бързо до манастира. По мое мнение най-добрият начин за придвижване е на кон.

— Идеята е добра — кимна Дарий. — Но как ще избягаме? Гарваните няма да ни оставят да излезем през портата.

— Може пък да ви оставят — усмихна се тайнствено Ленобия.

— Това е откачен план — заяви Афродита.

— Но може и да успее — отбеляза Дарий.

— Аз го харесвам. Тая работа с конете… има романтика в нея. Освен това е най-доброто за момента — усмихна се Деймиън.

— Колкото по-малко коне вземете, толкова по-голям е шансът да не ви забележат. Съветвам ви да яздите по двама — каза Ленобия.

— Три е категорично по-скришно от шест — кимна Ерин.

— Но как ще вземем Драконът и Анастасия? — попитах аз. — Не може да се изтърсим накуп в залата за фехтовка или в кабинета на Анастасия. А аз не искам да се делим.

Ленобия вдигна вежди в недоумение.

— Не знам дали сте чули, но има едно нещо, което предполагам, че повечето от нас използват. Нарича се мобилен телефон. Колкото и да не ви се вярва, Драконът и Анастасия също имат.

— Ох! — възкликнах засрамено. Чувствах се като последна глупачка.