— Мамка му! — изруга Афродита.

— Времето продължава да е лошо, освен това виждам някакво раздвижване по дърветата. Предполагам, че се готвят да ни хванат, докато излизаме от конюшните. Време е да тръгваме — каза Дарий, който току-що се бе присъединил към групата ни. Видя, че всички са се вторачили в мен, и попита. — Пропускам ли нещо?

— Всички сме пропуснали, но Зоуи ей сега ще ни светне по въпроса — каза Деймиън.

Задъвках долната си устна и погледът ми тръгна от приятел на приятел. Да му се не види!

— Добре, ето какво стана. Старк се Промени. Той е вторият червен вампир, след Стиви Рей, преминал през Промяната.

— Мама му стара! — изруга Ерин. — Бас държа, че си е останал кретен. — Да. А ти откъде знаеш за неговата Промяна?

— Престани да мислиш за него като за Стиви Рей. Те са съвсем различни — каза Деймиън малко по-меко от останалите.

— Тя е влюбена в него — изтърси Афродита.

— Афродита! — извиках ядосано.

— Някой трябва да обясни на кокошарника за чувствата ти към него — сви рамене тя.

— Чакай! Дай назад! Зоуи е влюбена в Старк? Това е най-тъпото нещо, което съм чувала през целия си живот — отсече Ерин.

— С изключение на закона за придобиване на шофьорска книжка в Оклахома. Да не забравяме за него, сестра ми, защото това е най-тъпото нещо, което сме чували през целия си живот — поправи я Шоуни.

— Вярно — кимна Ерин. — Но заедно с Афродита питаме: да не ти е изпила чавка акъла…

— … отново? — довърши Шоуни.

Всички ме гледаха изпитателно.

— И аз мисля, че законът за шофьорските книжки е тъпа работа — казах вяло.

— Видяхте ли? Казах ви: тя има сериозни чувства към Старк — изгледа ме победоносно Афродита.

— Сериозни лайна! — каза Ерин.

— Никога не бих повярвала — додаде Шоуни.

— Оставете я да обясни — намеси се Деймиън.

Всички замлъкнаха. Прокашлях се и заговорих:

— Добре, де, спомняте ли си стихотворението? — всички ме гледаха с присвити очи, което не беше честно. Но въпреки това продължих. — Там се казваше, че бих могла да спася човешкото у него. И аз го спасих. Поне така мисля. Надявам се.

— Но ние го хванахме да насилва едно от хлапетата, Жрице. Какво извинение намираш за това? — попита Дарий.

— Не намирам никакво извинение. Това ме отвращава. Но си спомних каква борба водеше Стиви Рей, за да съхрани човешките си черти. Тогава тя също беше ужасна — казах и погледнах към Афродита. — Ти най-добре знаеш за какво говоря.

— Да, и не съм сигурна, че можеш да й се довериш и сега. Казвам го най-отговорно, като човек, с когото тя е Обвързана.

Очаквах Близначките и Деймиън да се нахвърлят върху нея, но те си замълчаха. Накрая се обърнах към Дарий:

— Старк ми даде своята воинска клетва.

— Воинска клетва? И ти я прие?

— Да. И веднага след това той се Промени.

Той въздъхна дълбоко.

— Тогава Старк е закачен за теб, докато не го освободиш от клетвата му.

— Мисля, че това предизвика Промяната — замислих се аз. — Може би Промяната при червените хлапета е свързана с избора между доброто и злото.

— И искаш да кажеш, че чрез обета си към теб Старк е избрал доброто?

— Блазня се от тази мисъл — усмихнах се аз.

— Това не означава, че не е торта с лайна — каза Ерин.

— Мисля, че го наричаше кофа с лайна — погледна я Шоуни. — Кофа, торта — едно и също е, сестра ми.

— Това означава, че аз му вярвам — казах аз. — И искам вие също да му дадете шанс.

— В момента да дадем шанс на погрешен човек означава смърт — възрази Дарий.

Поех дълбоко въздух и казах:

— Знам.

— Един прясно променен вампир трябва да бъде отделен в Храма на Никс. Драконът ме увери, че Старк е на сигурно място там — каза Ленобия и погледна към часовника си. — Имаме десет минути. Не може ли да се захванем с по-важните неща и да оставим въпроса за надеждността на Старк за по-добри времена?

— Разбира се — кимнах бързо. — Какво следва сега?

Замолих се наум Дракона да залости здраво Старк в храма на Никс, докато прогоним Калона оттук. След това да се справим и с Неферет и да си осигурим по-добри времена, за да обсъдим въпроса с надеждността на Старк.

Бързо се справихме с юздите и на другите два коня с подходящите имена Надежда и Съдба и стигнахме до трудната част от плана.

— Продължавам да твърдя, че не е безопасно — упорстваше Дарий, навъсен като буреносен облак.