Беше се появила пред мен само преди няколко дни в образа на моята богиня.

— Усещам силата на това място — каза Афродита.

— Леле, тази статуя наистина е много красива! — каза Джак.

Хванати здраво за ръце, двамата с Деймиън не откъсваха поглед от светилището.

— Вижте и алеята отпред. Фантастична е — добави Стиви Рей.

— Какво трябва да направим, Зоуи? — попита сестра Мери Анджела, но преди да мога да отговоря, се чу рев на автомобилен двигател и всички насочиха погледи към натежалите от гадните птици дървета и пътя зад тях.

Обърнах се бързо и проследих със свито сърце големия черен джип, същия, с който се върнах в училище — тъкмо напускаше пътя. Двигателят изръмжа, джипът се наклони рязко напред, премина през канавката, после муцуната му се показа и той продължи бясно през горичката, което накара гарваните да размахат криле и да заграчат неистово.

— Сестро, приближи се — казах. — Афродита, Стиви Рей, искам ви плътно до мен.

Ерик и Дарий отстъпиха крачка встрани и дадоха път на Афродита и Стиви Рей да дойдат при нас.

— Тук сме — каза Афродита.

— Баба също ми трябва.

— Идва. Не се страхувай — успокои ме сестра Мери Анджела.

Джипът спря толкова близо до конете, че те започнаха да цвилят, да пръхтят и да отстъпват назад. Вратите на джипа се отвориха и Калона, и Неферет излязоха едновременно от него. Тя беше облечена изцяло в черно, с дълга до земята копринена рокля и дълбоко деколте. Оттам се показваше странен крилат медальон от оникс, който падаше точно между гърдите й. Около нея пулсираше черна аура и раздвижваше гъстата коса около раменете й.

— Мамка му! — прошепна Афродита.

— Виждам — отвърнах мрачно. Калона крачеше до нея. Като изключим черните панталони, по него нямаше друга дреха. Докато се приближаваше, криле те му изшумоляха и се отвориха леко, колкото да загатнат за своето великолепие.

— Пресвета Дево Марийо! — възкликна до мен сестра Мери Анджела.

— Не го гледай в очите! — прошепнах аз. — Той може да хипнотизира хората с тях. Не му давай тази възможност.

Тя се поколеба и все още изучавайки крилатия мъж, каза:

— Той не може да ме омагьоса. По-скоро ми е жал за него. Сега вече съм сигурна, че е паднал ангел.

Не можах да се въздържа и попитах:

— На колко години е според теб?

— Много стар. По-стар от света.

Нямах време да й обясня, че на мен ми изглежда на осемнайсет, защото в този момент шофьорът слезе от джипа и се присъедини към Калона и Неферет. Беше Старк. Очите му веднага намериха моите и той ми кимна незабележимо с глава.

Чух, че Стиви Рей въздъхна изненадано, от редиците на червените хлапета се разнесе ропот.

— Това е хлапето, което ме уцели със стрелата си — погледна ме Стиви Рей.

— Да — кимнах аз. — Той се е променил. Сега е червен вампир.

— Но продължава да си е шибан плъх — изсумтя Афродита, но се усети и добави. — Извинявай, Зо.

— Не му вярвай, Зоуи — достигна до мен и гласът на Дарий. — Нали виждаш на кого служи.

— Дарий — казах строго, без да поглеждам към него, — ти трябва да ми вярваш, а това значи, да вярваш и на преценката ми.

— Но понякога преценката ти смърди — каза Ерин. — Не и когато Никс ми говори — отвърнах.

— Сигурна ли си, че я чуваш сега? — попита Шоуни.

Вгледах се в Старк, опитвайки се да открия тъмна сянка около него. Нямаше нищо, беше само Старк и очите му ме гледаха твърдо и открито.

— Абсолютно съм сигурна — отсякох аз и продължих. — Сега образувайте кръг около нас.

Близначките и Деймиън моментално изплуваха от тълпата зад мен. Деймиън отиде на източния край на кръга. Не видях Шоуни, но усетих, че заема място зад мен, а Ерин се премести отляво. За секунда си помислих, че може би ще трябва да се отделя от Афродита, Стиви Рей и сестра Мери Анджела, за да заема мястото на Земята, но бързо осъзнах, че пещерата на Дева Мария е ориентирана на север и че красивата сребърна нишка, която свързваше нашия кръг, сега включваше и нея.

— Не можеш вечно да поддържаш кръга — заговори Калона, докато приближаваше бавно към малката ни група. — Но аз мога да продължа да те преследвам до края на света.

— Деца — застана до него Неферет. Като изключим пулсиращата около нея тъмна сянка, тя изглеждаше прекрасна и невинна, като истинска Висша жрица. — Вие позволихте жаждата на Зоуи за власт да ви постави в опасна ситуация, но все още не е прекалено късно. Трябва само да се отречете от нея, да разпуснете кръга и Висшата жрица ще ви приеме отново в обятията си.