— Мога да говоря само за себе си. — Гласът ми остана спокоен и дори добавих нотка на ирония, макар да усещах как хладният камък на парапета притиска гърба ми като стена на затворническа килия. — Но и двете звучат неприемливо. Спасение? Боже, ти говориш като онези от Църквата на вярващите. Но след като теб те смятат за паднал ангел, това означава, че не си голям специалист по спасяването. Гибел? Тук пак ми напомняш на Църквата на вярващите. Откога си станал толкова религиозен и скучен?

Калона направи още две крачки и преодоля разстоянието между нас. Ръцете му се превърнаха в решетки и ме притиснаха в клетка между каменния парапет и него. Крилете му потрепнаха и се разпериха около него и той засенчи слънцето с мрачното си великолепие. Усетих ужасяващия и същевременно чудесен хлад, който винаги се излъчваше от него. Трябваше да ме отблъсне, но не стана така. Страшният хлад ме привлече на дълбоко душевно ниво. Изпитах желание да се притисна до него и да се оставя на сладката болка, която той ми причиняваше.

— Скучен? Малка Ая, моя изгубена любов, от векове простосмъртните ме наричат с различни имена, но никога скучен.

Калона се извиси застрашително над мен. Беше огромен! И съвършената му гладка кожа… Откъснах поглед от гърдите му и се взрях в очите му. Той ми се усмихна, абсолютно отпуснат и владеещ положението. Беше толкова красив, че дъхът ми секна. Разбира се, Старк, Хийт и Ерик бяха изключително симпатични момчета, но не представляваха нищо в сравнение с безсмъртната красота на Калона. Той беше шедьовър, статуя на бог, олицетворяващ физическото съвършенство, но беше още по-привлекателен, защото беше жив и… тук, пред мен.

— Искам да се дръпнеш, — Положих усилия гласът ми да не потрепери, но не успях.

— Наистина ли го искаш, Зоуи?

Калона произнесе името ми и това ме стресна и ми въздейства много по-силно, отколкото когато ме наричаше Ая. Вкопчих пръсти в камъка, за да намеря опорна точка и да не се поддам на магията му. Поех си дълбоко дъх и се приготвих да излъжа и да кажа: „Да, наистина искам да се махнеш от мен.“

Използвай силата на истината. Някой прошепна думите в съзнанието ми.

Каква беше истината? Да се преборя със себе си и да не се хвърля в обятията му? Или че не можех да престана да мисля, че Ая му се е отдала? Или другата истина… че искам да бъда нормално момиче, чиито най-стресиращи проблеми са домашните и гадните съученички?

Кажи истината.

Примигах. Можех да кажа истината.

— В момента искам да спя. Да бъда нормална. Да се тревожа за училище, как ще платя застраховката на колата си и колко скъп е бензинът. И сериозно ще оценя жеста ти, ако направиш нещо по въпроса. — Задържах погледа си върху него. Това зрънце истина ми даде сили.

Усмивката му беше момчешка и закачлива.

— Защо не дойдеш при мен, Зоуи?

— Това няма да ми даде никое от нещата, които споменах.

— Аз мога да ти дам много повече от тези прозаични неща.

— Да, сигурна съм, че можеш, но те няма да са нормални, а в момента най-много бих искала огромна доза нормалност.

Калона се втренчи в мен. Знаех, че ме чака да се разколебая, да се изнервя, да започна да заеквам или още по-лошо, да изпадна в паника. Аз обаче му бях казала истината и за мен това беше малка блестяща победа, която ми даваше сили. Накрая не аз, а той отмести поглед встрани и неговият глас стана пресеклив и несигурен.

— Не е необходимо да бъда такъв. За теб аз мога да бъда много повече. — Калона отново ме погледна в очите. — Мога да избера друг път, ако ти си до мен.

Опитах се да не покажа прилива на чувства, който думите му предизвикаха в душата, докосвайки онази част в мен, която бе събудила Ая. ’

Открий истината — настоя съзнанието ми и аз отново я намерих и я казах.

— Иска ми се да ти вярвам, но не мога. Ти си прелестен и вълшебен, но си и лъжец. Нямам ти никакво доверие.

— Но може да ми имаш.

— Не, не мисля,

— Опитай се. Дай ми шанс. Ела при мен и ми позволи да ти се докажа. Само кажи „да“, моя любов. — Калона се наведе с грациозно, силно и прелъстително движение и зашепна в ухото ми. Устните му докосваха кожата ми и разпръскваха тръпки из тялото ми. — Отдай ми се и обещавам да изпълня най-съкровените ти желания.

Започнах да дишам учестено и притиснах длани в каменния парапет зад гърба си. В този миг исках да кажа само една дума — да. Знаех какво ще стане, ако я произнеса. Бях преживяла това отстъпление чрез Ая.