Трябва да размислиш за в бъдеще.

— Какво?

— Ще се опиташ ли най-после да внимаваш? Аз видях Калона да завладява света. Той използваше огън, за да убие всички — и вампири, и хора. Но ти го спря. Откровено казано, според мен видението ми показва, че единствено ти можеш да го спреш. Ето защо не можеш да избягаш от него. Зоуи, трябва да се сетиш какво каза, което го уби, и после да отидеш при него.

– Не! Няма да отида при него.

Афродита ме погледна със съжаление.

Трябва да се пребориш с реинкарнацията и да унищожиш Калона веднъж завинаги.

По дяволите — помислих си аз и в същия миг някой удари с юмрук по вратата.

– Зоуи! Там ли си? Пусни ме да вляза!

Скочих от леглото и се приближих до вратата. Отворих и видях, че Старк се е подпрял на рамката.

— Старк? Защо си станал от леглото?

Той беше с болнично долнище на пижама и без риза. Гърдите му бяха увити с огромен бял бинт и марля. Лицето му беше пепеляво бледо и челото му беше оросено с пот. Дишаше учестено и неравномерно и имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да падне.

Но в дясната си ръка държеше лъка, който беше зареден със стрела.

— По дяволите! Вкарай го вътре! Ако припадне, няма да можем да го вдигнем, а е твърде едър да го влачим.

Опитах се да го хвана, но Старк ме отблъсна с изненадваща сила.

— Не. Нищо ми няма. — Той влезе в стаята и се огледа, сякаш очакваше някой да изскочи от дрешника. — Няма да припадна — задъхано изрече Старк, докато успокояваше дишането си.

Застанах пред него и отново привлякох вниманието му към себе си.

— Старк, тук няма никого. Защо дойде? Не трябва да ставаш от леглото, още по-малко да изкачваш стълби.

— Почувствах, че си ужасена, и дойдох при теб.

— Сънувах кошмар, това е всичко. Не бях в опасност.

— Калона? Той ли беше отново в съня ти?

— Отново? Откога го сънуваш? — учуди се Афродита.

— Ако не спиш с някого, и нямам предвид съквартирант-ка, Калона нахлува в сънищата ти, ако поиска — обясни Старк.

— Това не ми харесва.

— Само сънища са — обадих се аз.

— Знаем ли го със сигурност? — попита Афродита, която отправи въпроса си към Старк, но отговорих аз.

— Не съм мъртва, затова е било само сън.

— Не си мъртва? Трябва да ми обясниш. — Дишането на Старк бе станало равномерно и въпреки че все още беше блед, говореше като опасен воин, готов да изпълни клетвата си и да защити Висшата жрица.

— В съня си Зоуи се е хвърлила от скала, за да избяга от Калона — отбеляза Афродита.

— Какво ти направи? — Гласът му беше тих и изпълнен с гняв.

— Нищо! — побързах да отговоря аз.

— Тогава какво се опитваше да ти направи?

Въздъхнах.

— Същото като преди. Иска да ме контролира. Той не се изрази точно така, но това иска. Никога няма да му позволя.

Старк стисна челюсти.

— Трябваше да се досетя, че Калона ще се опита да се добере до теб чрез сънищата ти. Знам номерата му! Трябваше да се погрижа да спиш с Хийт или с Ерик.

Това е нещо ново — изсумтя Афродита. — Гадже номер три иска да спиш с гадже номер едно или две.

— Не съм й гадже! — изрева Старк. — Аз съм неин воин. Дал съм клетва да я пазя. Това означава повече от някакво си глупаво влюбване или ревност.

Афродита само го гледаше. За пръв път не знаеше какво да каже.

— Старк, беше само сън — помъчих се да го убедя, макар че самата аз не бях убедена. — Няма значение колко пъти Калона нахлува в сънищата ми. Резултатът ще бъде един и същ. Няма да му се дам.

— По-добре бъди сигурна в това, защото в противен случай и нас останалите ни очакват огромни неприятности — подметна Афродита.

— Какво иска да каже тя?

Афродита пак имаше видение, това е всичко.

— Това е всичко? Не ме оценяваш. — Тя се втренчи в Старк. — Е, стрелецо, ако спиш със Зоуи, Калона няма да нахлуе в съня й, така ли?

— Би трябвало — отвърна той.

Тогава мисля, че трябва да спиш със Зоуи и тъй като трима определено са много в такива ситуации, аз изчезвам.