Да, гарваните-демони бяха ужасни, но Калона беше стар и не можех да проумея защо много момичета новаци си падаха по него — каза Ред. — И Джордж Клуни е готин, но е твърде стар и не бих искала да бъда с него. Затова не разбирах защо всички бяха влюбени в Калона.

А вие, останалите? — попитах аз.

— Както ти каза, Калона изскочи от земята. Това беше много странно. — Дейно млъкна, погледна Афродита, после мен и продължи. — Пък и от известно време някои от нас знаеха, че Неферет не е такава, каквато изглежда.

Да, ти го знаеше, но не направи нищо. — В гласа на Афродита нямаше омраза или гняв. Тя само отбеляза факт, макар и ужасяващ.

Дейно вдигна брадичка.

— Направих нещо. — Тя посочи бинтованата си ръка. — Само че беше късно.

— За мен нищо не беше наред, откакто убиха професор Нолън — заяви Иън. — Мислех същото и за Калона, и за гарваните-демони.

— Аз го видях какво прави с приятелите ми — извика Ти Джей от последната стая в коридора. — Те бяха като зомбита и вярваха на всяка негова дума. Опитах се да ги вразумя и ги попитах как може да бъдем сигурни, че Калона наистина е Еребус, дошъл на земята, но те се ядосваха или ми се смееха. Не го харесах от самото начало. И проклетите птици бяха зли. Не ми е ясно как никой не го разбра.

— И на мен, но ще открием защо стана така — казах аз. — Сега не се тревожете за това. Калона, Неферет и гарваните-демони ги няма. Оздравявайте бързо.

— Добре! — извикаха те. Гласовете им прозвучаха много по-бодро и силно, отколкото когато ги видях, щом дойдох.

Бях останала без сили от използването на природните стихии и се зарадвах, когато Старк ме хвана за лакътя и ме подкрепи, докато излизахме от сградата. Не беше за вярване, но градушката и дъждът бяха спрели. Облаците, които от няколко дни бяха забулили небето, се бяха разкъсали и през пролуките се виждаха звезди. Погледът ми се спря в средата на училищния двор. Огънят бе изгорил погребалната клада на Анастасия и тлееше, макар че Дракона все още стоеше на колене пред нея. Ленобия беше до него, сложила ръка на рамото му. Кръгът, образуван от червените новаци, Ерик, Хийт и Джак, се простираше широко около жаравата. Те стояха мълчаливо и засвидетелстваха уважението си към Дракона и любимата му.

Направих знак на моята група да ме последва малко по-нататък в сенките и всички се събрахме близо един до Друг.

— Трябва да поговорим, но насаме. Стиви Рей, можеш ли да помолиш някой друг да намери стаи за твоите хлапета?

— Разбира се. Крамиша е толкова организирана, че е почти като Министерство на отбраната. Освен това тя беше в шести курс, когато умря и стана нежива. Крамиша знае всичко за това място.

— Добре. Възложи й задачата — рекох аз и се обърнах към Дарий. — Трябва да се отървем от труповете на гарваните-демони… веднага. Ако ни провърви, бурята най-после ще премине и това означава, че човеците ще се размърдат, щом се съмне. Те не трябва да намират съществата.

— Ще се погрижа за това — отговори той, — Ще накарам момчетата червени новаци да ми помогнат.

— Какво ще направите с труповете? — попита Стиви Рей.

— Ще ги изгорим — отвърна Шоуни и ме погледна. Ако Зоуи е съгласна.

— Идеално — отговорих аз. — Само не ги изгаряйте близо до погребалната клада на Анастасия. Дракона няма да го понесе.

Изгорете ги до източната стена, там където противният им баща изскочи от земята. — Афродита отмести поглед към Шоуни. — Можеш ли да запалиш стария дъб, който се разцепи, когато Калона избяга?

— Мога да запаля всичко отвърна Шоуни.

— Тогава отиди с Дарий и другите — казах аз — и се погрижете да изгори всяко перце от тях. А след това всичките ще се срещнем в моята стая. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме — едновременно отговориха Дарий и Шоуни.

Стори ми се странно, че Ерин не говори на сестра си, но когато Шоуни тръгна след Дарий към червените новаци, тя извика:

— Ще ти разкажа всичко, което си пропуснала, сестра ми.

Разбира се усмихна се през рамо Шоуни.

— Ленобия ни трябва — заявих аз и погледнах към преподавателката по езда, — но не знам как да я откъсна от кладата.

— Кажи му — предложи Деймиън.

Погледнах го учудено, защото не знаех кого има предвид.

— Дракона знае колко опасни са Калона и Неферет и ще разбере, че Ленобия ни е необходима. — Деймиън погледна все още коленичилия вампир. — Той ще стои там и ще скърби, докато реши кога е дошъл подходящият момент да си тръгне. Не можем да променим това, нито да го накараме да побърза, затова му кажи, че Ленобия ни трябва.

— Знаеш ли, много си умен похвалих го аз.

— Определено — усмихна се той.

— Е, добре — въздъхнах аз продължително и уморено. Стиви Рей… обясни на Крамиша какво трябва да направи, а вие, останалите, отидете в моята стая. Ще дойда веднага щом говоря с Ленобия.

— Зи, аз ще отида да кажа на Джак да помогне на Крамиша — рече Деймиън.

Повдигнах учудено вежди.

— Стаята ти не е толкова голяма. Ще му разкажа всичко по-късно. В момента трябва да разсъждаваме трезво.