Не можах да повярвам и се обърнах към нея.

— Само прекалепо развълнувани? Шегуваш ли се? Съществата са нападнали Дома на нощта и никой от вас не е направил нищо, защото не сте искали да ги ядосвате?

— Това е непростимо! — заяви Дарий.

— Ами Дракона и професор Анастасия? Те явно не са се вързали на вашата теория да не ядосвате гарваните-демони

— обади се Старк.

— Ти знаеш повече от всеки друг какво се случи, Джеймс Старк. Спомням си, че беше много близък с Неферет и Калона. Виждала съм те да излизаш от училището с тях — невъзмутимо каза Маргарета.

Той направи крачка към нея. Очите му заблестяха в опасно червено. Хванах го за китката.

Не! Няма да спечелим битката, ако се бием помежду си — рекох аз и после се нахвърлих върху двете вампирки.

— Старк е отишъл при Неферет и Калона, защото е знаел, че ще нападнат мен и Афродита, и Деймиън, и Шоуни, и Ерин, и цял манастир, пълен с монахини. — С всяко „и“ аз правех по една крачка към Сапфир и Маргарета. Почувствах, че силата на природната стихия дух, която преди малко бях призовала, за да успокоя Дракона, сега опасно се завъртя около мен. Вампирките също я усетиха, защото и двете отстъпиха назад. Спрях, овладях гнева си, понижих тон и нормализирах кръвното си налягане. — Старк застана на наша страна срещу тях. Но в момента нямам време да се опитвам да ви убеждавам в нещо, което би трябвало да бъде очевидно за вас, когато крилатият изскочи от земята сред дъжд от кръв. Дошла съм да помогна на тези хлапета и тъй като вие, изглежда, имате проблем с това, мисля, че няма да е зле, ако се приберете в стаите си като останалите от Дома на нощта.

Стъписани и обидени, двете вампирки излязоха задни-шком от коридора и забързаха нагоре по стълбището, водещо към стаите на преподавателите. Въздъхнах. Бях казала на Старк, че няма да спечелим битката, ако се бием помежду си, а после ги бях заплашила. Но щом се обърнах към нашата малка група, ме посрещнаха усмивки, одобрителни викове и ръкопляскане.

— Много исках да кажа на онези крави да се разкарат, от-както дойдохме тук — извика Дейно от нейната стая и засия в усмивка.

— Ти не се ли казваше Ужасна? — рече Афродита. Очевидно имаше предвид факта, че на гръцки „дейно“ означава „ужасен“.

— Умея да усещам чувствата на другите, но не мога да ги отблъсквам с една или повече природни стихии — отвърна Дейно, разсеяно потърка ранената си ръка и после насочи вниманието си към Афродита. — Хей, не трябваше да се държа толкова гадно с теб през изминалите два месеца. Извинявай.

Очаквах, че Афродита ще се изперчи и ще й даде да разбере. Дейно наистина се държеше отвратително с нея… как-то и всичките предишни приятелки на Афродита.

— Да, всички правим грешки от време на време. Забрави го отговори Афродита и напълно ме изненада.

— Говориш като зрял човек — казах й аз.

— Не трябваше ли да правиш кръг? — попита тя.

Усмихнах й се, защото лицето й поруменя.

— Да. — Погледнах Стиви Рей, Деймиън и Шоуни и извиках: — Ерин, ще престанеш ли да си играеш на медицинска сестра? Ела в кръга!

Тя изскочи от стаята на Ти Джей като човече на пружина от кутия.

— Разбира се. Фасулска работа.

Забелязах, че тя и Шоуни не се поглеждат, но нямах време, нито сили да се намесвам в проблемите на Близначки-те.

Е, накъде е север, зелено момиче? обърнах се аз към Стиви Рей.

Тя тръгна и застана срещу входа на коридора.

— Това определено е север.

— Добре. Вие, останалите, знаете какво да правите.

Те заеха местата си — Деймиън на изток за въздуха, Шоуни на юг за огъня, Ерин на запад за водата и Стиви Рей на север за земята. Щом бяха готови, аз се изправих в средата на кръга, започнах с Деймиън на изток, призовах всяка природна стихия да дойде при нас, придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка, и завърших с духа.

Бях затворила очи и когато кръгът се запълни, ги отворих и видях блестяща сребриста нишка, която свързваше петимата ни. Отметнах назад глава, вдигнах ръце и извиках от радост, че съм докосната от всичките пет природни стихии.

— Хубаво е, че сме си у дома!

Приятелите ми се засмяха, щастливи и неразделни, изпълнени от техните природни стихии, и макар и само за миг, аз забравих за хаоса и трудностите около нас.

Ала не и за болката. Не можех да забравя причината за образуването на кръга, въпреки че беше лесно да се отдам на вълнението.

Съсредоточих се и заговорих със силен, уверен глас.

Въздух, огън, вода, земя и дух… призовах ви тук, в нашия кръг, поради една определена причина. Нашите приятели, новаците от Дома на нощта, са ранени. Аз не съм лечителна. Дори официално не съм и Висша жрица. Замълчах, отместих очи от кръга и погледнах Старк, който ми намигна. Усмихнах се и продължих: — Но намеренията ми са ясни. Искам да ви помоля да докоснете тези хлапета. Аз не мога да ги излекувам, но мога да ви помоля да ги успокоите и да им дадете сили, за да оздравеят. Мисля, че всички искаме това — шанс да се оправим, В името на Никс и чрез силата на вашите природни стихии, изпълнете новаците!