— Дух, ела при мен. — Усетих приятния повей, с който моята природна стихия реагира, и продължих: — Докосни Дракона, дух. Успокой него, Гуинивиър и Сенкогрив. Направи скръбта им поносима. — Съсредоточих се да насоча духа от себе си към Дракона и двете съкрушени котки.

Гуинивиър престана да мяука. Тялото на Дракона трепна. Той бавно вдигна глава и ме погледна в очите. Лицето му беше страшно издраскано и над лявата му вежда имаше дълбока рана. Спомних си, че когато го видях последния път, той се биеше с три гарвана-демони. — Бъди благословен, Дракон.

— Как може скръбта да бъде поносима, Жрице? — с дрезгав и напълно сломен глас попита той.

Изпитах моментна паника.

Аз бях само на седемнайсет. Как можех да му помогна? И после, в идеален кръг, духът се разви спирално от Дракона, мина през мен и пак влезе в преподавателя по фехтовка. Аз почерпих сили от моята природна стихия и му казах уверено:

— Ти ще я видиш отново. Сега тя е при Никс. Или те чака в ливадите на богинята, или ще се прероди и душата й пак ще те намери в този живот. Ще понесеш мъката, защото знаеш, че духът… ние, никога няма да изчезнем.

Очите му се вгледаха изпитателно в моите. Издържах на погледа му, без да трепна.

— Победи ли ги? Махнаха ли се съществата?

— Калона, Неферет и гарваните-демони избягаха — уверих го аз.

— Добре, добре… — Дракона поклати глава и тихо се замоли на Никс да се грижи за любимата му, докато се срещнат пак.

Стиснах рамото му веднъж, а после отстъпих встрани и го оставих да скърби в уединение.

— Бъди благословена, Жрице — промълви той, без да вдига глава.

Вероятно трябваше да кажа нещо зряло и мъдро в отговор, но в момента бях толкова развълнувана, че не можех да говоря. Изведнъж Стиви Рей се озова до мен, а до нея застана Деймиън. Ерин също дойде при мен и Шоуни се приближи до нея. Стояхме почтително там, без да говорим. Не бяхме образували кръг, но присъствахме, докато огънят, който Шоуни засили по магия, изгори и последните остатъци от физическата черупка на Анастасия.

Тишината около нас беше нарушавана само от звуците на пламъците и тихите молитви на Дракона. И тогава ми хрумна друга мисъл. Огледах пространството около кладата. Дракона я беше сложил в средата на асфалтираната пътека около храма на Никс и главната училищна сграда. Изборът беше добър, защото имаше много място за огъня и другите преподаватели и новаци, които би трябвало да бъдат там, да стоят до Дракона, без да му се натрапват в скръбта, и да се молят на Никс за Анастасия и съпруга й. Да бъдат безмълвни свидетели, които го обичат и поддържат.

— При него няма никого — прошепнах аз, защото не исках Дракона да чуе възмущението в гласа ми. — Къде са всички, по дяволите?

— Той не трябва да бъде тук сам — съгласи се Стиви Рей и избърса сълзите от лицето си. Не е редно.

— Аз бях с него, но чух, че конете се приближават — каза Ленобия, която се присъедини към нас.

— Ами другите? — попитах аз.

Тя поклати глава. И на нейното лице се изписа възмущение.

— Новаците са в спалните помещения. Преподавателите са в стаите си. Всички останали са в лечебницата… Имам предвид онези, които се осмелиха да застанат на негова страна.

— В това няма логика. — Не можех да го проумея. Как така учениците и преподавателите не са се осмелили да застанат на негова страна?

— Калона и Неферет може и да ги няма, но отровата им остава — загадъчно отвърна Ленобия.

— Трябва да отидеш в лечебницата — обади се Афродита. Забелязах, че тя не поглежда към кладата и Дракона.

— Върви — рече Ленобия. — Аз ще остана тук с него.

— И аз ще остана заяви Джони Бий. Той е любимият ми преподавател.

Знаех. Джони Бий имаше предвид преди да умре и после да стане нежив.

— И аз ще остана при него — рече Крамиша. — Не е редно да бъде сам, а ти и твоят кръг имате работа в лечебницата. Елате — извика тя и останалите новаци излязоха от сенките, застанаха до Дракона и образуваха кръг около погребалната клада.

— И аз ще остана — обади се Джак, който плачеше, но не се поколеба да заеме мястото си в кръга на червените новаци. Херцогиня го следваше по петите. Беше подвила опашка и ушите й бяха клепнали, сякаш разбираше какво става. Без да пророни дума, Ерик се нареди до Джак, а после и Хийт ме изненада, като запълни мястото до Ерик. Той ми кимна официално и наведе глава.

Не бях сигурна в гласа си, затова се обърнах и заедно с моя кръг, Афродита, Старк и Дарий влязох в Дома на нощта.

Училищната лечебница не беше голяма. Състоеше се от три малки болнични стаи и се намираше на единия етаж на сградата на преподавателите. Ето защо не се изненадах, че помещенията са препълнени с ранени хлапета, нито се стъписах, като видях, че в коридора са сложени и три походни легла. Ранените хлапета замигаха учудено, когато аз и групата ми спряхме на входа.