– Да, казах ти го, когато затворих тунела след теб и те оставих да си тръгнеш, вместо да те предам на приятелите си. Ти сам се разпореждаш с живота си сега. Не си задължен нито на баща си, нито на някой друг.
– Тя замълча за миг, а после каза останалото на един дъх.
– А и ти вече започна да вървиш по друг път, когато ме спаси на покрива.

– Неизплатеният дълг е нещо много опасно и не бих искал да го нося дълго. Беше напълно логично да изчистя сметките помежду ни.

Да, това ми стана ясно, но какво ще кажеш за днес?

– Днес?

Изпрати ми силата си. за да ме успокои, и ме повика при себе си. Щом притежаваш такава сила. защо не я използва, за да прекъснеш Обвързването? Това би прекратило и твоята болка.

Той спря да се храни и аления! му поглед срещна нейния.

Не ме изкарвай такъв, какъвто не еъм. Прекарал съм векове сред мрака. Със злото сме близки приятели. Свързан съм с баща си. Той е изпълнен с гняв, който би могъл да изпепели този свят, и ако се завърне, моята съдба е да застана до него. Виж ме такъв, какъвто съм наистина, Стиви Рей. Аз съм създание от кошмарите, сътворено чрез насилие и ярост. Движа се сред живите, но съм различен от тях. Нито безсмъртен, нито човек, нито звяр.

Думите му отекнаха във вените на Стиви Рей. Тя знаеше, че той бе напълно откровен с нея. Но в него имаше още нещо, не беше само тази машина от гняв и злоба. Знаеше го. защото го виждаше с очите си.

– Е, Репхайм, да приемем, че може и да си прав.

– Което значи, че също т&ш може и да греша ли?

– Просто го казвам - отвърна тя и вдигна рамене.

Без да отвърне нищо, той поклати глава и се върна към яденето. Тя се усмихна и продължи да си прави сандвич с пуешко.

Е, започна тя, докато мажеше горчица по хляба.
– Каква е твоята теория за изчезването на баща ти?

Погледите им се срещнаха и от единствената дума, която той произнесе, кръвта й изстина.

– Неферет.

– Далас ми каза, че Неферет е занесла безжизненото тяло на Калона пред Висшия Съвет.

– Кой е този Далас?
– попита Репхайм.

Едно момче. Е. явно Неферет е предала Калона, въпреки че изглеждаха като двойка.

Неферет съблазняваше баща ми и се преструваше на негова партньорка, но единственото, за което наистина й пука, е самата тя. Ако той е изпълнен с гняв, тя е изпълнена единствено с омраза. А омразата е много по-опасна.

– Значи смяташ, че Неферет е готова да предаде Калона, за да се спаси?
– попита Стиви Рей.

– Убеден съм, че тя би предала всеки, ако това ще й е от полза.

– Какво би спечелила с предаването на Калона, особено ако е безжизнен и т.н.?

– Като го предава на Висшия Съвет, сваля подозренията от себе си - отвърна Репхайм.

– Да, в това има смисъл. Знам, че тя иска смъртта на Зоуи. И въобще не й пука за Хийт. Всъщност Неферет би била доволна от факта, че виждайки как Калона убива Хийт, Зоуи ще запрати всичката си сила срещу него, без да е в състояние да го спре, и това ще пръсне душата й. На практика това състояние е на крачка от смъртта.

Репхайм я прониза с поглед:

– Зоуи е нападнала баща ми със силата на елемента дух, така ли?

– Да, така ми казаха Ленобия и Дракона.

– В такъв случай той е смъртно ранен.

Репхайм отмести поглед и не каза нищо повече.

– Хей, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш.
– Той не отговори и тя въздъхна примирено.
– Добре, ето ти моята истина. Дойдох тук, решена да те заставя да говориш и да ми разкажеш всичко за баща си, за Отвъдното и т.н. Но ето че сега съм тук и на практика не мога да те заставя да го направиш.
– Тя докосна ръката му колебливо. Цялото му тяло потрепна, когато пръстите й докоснаха кожата му, но той не се отдръпна.
– Не може ли да работим заедно? Ти наистина ли искаш Зоуи да умре?

Той отново я погледна:

– Нямам никаква причина да искам смъртта на приятелката ти, но ти искаш да навредиш на баща ми.

Стиви Рей въздъхна безнадеждно:

– А какво ще кажеш да направя компромис с това, което искам? Да кажем, че искам просто Калона да ни остави на мира.

– Не мисля, че това е възможно изобщо - отвърна Репхайм.

– Но е възможно да го искам. Точно сега и Зоуи и Калона са без души. Знам, че баща ти е безсмъртен, но не може да е все едно колко време душата му е извън тялото.