Всъщност направи всичко по силите си, за да повтори изражението на майка си, когато искаше да й покаже колко е разочарована от нея:

– Ленобия, аз имам връзка с елемента земя. Това означава, че понякога ще имам нужда да се откъсна от всички и да бъда насаме с нея. По този начин се концентрирам, а сега имам нужда точно от това. Така че понякога ще напускам, със или без разрешение и без значение дали е свикано събрание. Освен това аз не играя ролята на Висша Жрица. Аз съм първата и единствена червена Висша Жрица в целия свят. Това е нещо ново, за което може би се налага да се измисли ново описание на длъжността.

Тя се обърна към останалата част от залата:

– Здравейте, професор Пи, Гарми и Венто. Не съм ви виждала от доста време.

Тримата учители промърмориха някакъв поздрав и тя игнорира факта, че се взираха в червената й татуировка, сякаш беше някакъв сбъркан научен експеримент.

– Така. Далас ми каза, че Неферет е занесла тялото на Калона пред Висшия Съвет и изглеждало сякаш неговата душа също се е пръснала.

– Да, макар че някои просто не искат да го повярват - каза проф. Пентесилея, като метна мрачен поглед на Ленобия.

– Калона не е Еребус!
– практически избухна Ленобия.
– Точно както всички знаем, че и Неферет не е земното превъплъщение на Никс! Всичко това е просто нелепо.

– Съветът ни докладва, чс Пророчината Афродита е потвърдила липсата на душа в тялото на безсмъртния, точно както е и при Зоуи - каза проф. Гарми.

– Чакайте малко.
– Стиви Рей вдигна ръка, за да спре тирадата, която се задаваше от страна на Крамиша.
– Правилно ли чух да казвате Афродита и Пророчица в едно изречение?

– Така я наричат от Висшия Съвет - обясни Ерик сухо. Въпреки че повечсто от нас не биха използвали точно това определение.

Стиви Рей вдигна въпросително вежди към него:

– Така ли? Аз бих. Зоуи също. И ти би трябвало. Следвал си нейните видения неведнъж. Бях Обвързана с нея, независимо дали ми харесваше или не, но мога да кажа, че тя определено е докосната от Никс и знае разни неща. Всъщност много неща.
– Тя погледна проф. Гарми.
– Значи Афродита може да усеща неща, свързани с духа на Калона?

– Така твърдят от Висшия Съвет.

Стиви Рей въздъхна е облекчение:

– Това е най-добрата новина, която съм чувала от дни.

Тя погледна часовника и започна да пресмята часова разлика от седем часа. В Тулса бе десет вечерта, значи там е малко преди изгрев.

– Трябва да се обадя на Афродита. По дяволите, забравила съм мобилния си телефон в стаята.

Тя се изправи и тръгна да излиза.

Стиви Рей, какво правиш?
– попита я Дракона.

Тя се поколеба за миг, колкото да огледа стаята отново и да усети напрежението между вампирите:

Какво ще кажеш да ти отговоря какво не правя? Не седя на едно място да споря какъв бил Калона и каква Неферет. когато Зоуи има нужда от помощ. Няма да се откажа от Зоуи и няма да допусна да ме въвлечете в някаква глупава учителска война.
– Тя хвърли остър поглед на Крамиша.
– Вярваш ли, че съм твоята Висша Жрица?

– Да - отвърна тя без колебание.

– Чудесно. Тогава ела с мен. Тук си губиш времето.

– Далас?

– Както винаги съм с теб, момиче.

Стиви Рей погледна вампирите един по един:

А вие просто трябва да се стегнете. Ето ви специално изявление от единствената Висша Жрица, която ви е останала. Зоуи не е мъртва, а, повярвайте ми, аз познавам мъртвите. Минала съм през смъртта.

С тези думи тя се обърна и напусна залата, следвана от червените новаци.

Афродита не искаше Дарий да я извежда от залата на Съвета, както той възнамеряваше. Не можеше да остави Зоуи сама насред целия цирк, който Неферет разиграваше с тотално изтрещелия воин и полуистеричната групичка на приятелите й.

– Да, вярвам, че е много важно да запазим тялото на Еребус под непрекъснато наблюдение, докато духът му отсъства. Предполагам, че това е просто временно състояние, в което той е изпаднал в резултат на атаката от страна на Зоуи - заяви Неферет пред Висшия Съвет.

– Атаката от страна на Зоуи? Правилно ли чух какво каза току-що?

Очите на Старк бяха подпухнали, бузите му - хлътнали, а той сякаш се канеше да избухне.

– Иди при Старк и се опитай да му помогнеш да овладее темперамента си - прошепна Афродита на Дарий. Той се поколеба, затова тя добави - Аз съм добре. Просто ще поседна тук и ще слушам. Все едно съм на някое от коктейлните партита на майка ми. ама в но-кофти вариант.