– Това, което Етер каза, е, че пластовете на душата, които съставляват личността на Зоуи - нейните минали преживявания, спомени и опит, са изтръгнати от нея. Без тези пластове да се съединят, за нея е невъзможно да почива в Отвъдното, нито душата й ще може да се завърне в тялото. Представи си го, сякаш си преживяла тежък инцидент и пластовете на тялото ти са се разделили. Костите, мускулите и кожата, които защитават сърцето, вече не са в тялото и са оставили жизненоважния орган открит и беззащитен. Какво би се случило при това положение?

Афродита не отвърна нищо и Старк си помисли, че тя се колебае, защото не иска да каже очевидния отговор, но тя се обърна към него и когато погледите им се срещнаха, той с изненада забеляза триумф и въодушевление у нея.

– Ако сърцето ми няма никаква защита, то ще престане да бие. Така че защо да не намерим на Зоуи някаква ?

Защита! Аз съм защитата на Зоуи! Трепет на надежда премина по тялото му:

– Аз съм нейната защита!
– извика той.
– Без значение дали в този свят, или в следващия. Само ми кажете как да стигна до нея и ще го направя.

– Това определено звучи логично, Старк каза Танатос.
– Но твоята дарба е свързана с физическото, а не идва от света на духовното.

– Защитата си е защита - настоя той.
– Просто ми покажете как да стигна дотам, останалото е моя работа.

– Зоуи трябва да намери начин да възстанови душата си, а това не е битка, която можеш да проведеш вместо нея -обясни Етер.

– Но мога да я защитавам, докато събере частите на душата си - настоя Старк.

– Жив воин не може да пристъпи в Отвъдното. Дори и за да последва своята Жрица - отвърна Етер.

– Опиташ ли се, ти също ще бъдеш погубен - добави Дуантия.

– Няма как да знаете това със сигурност - каза Старк.

В цялата ни история няма нито един воин, който се е завърнал от опит да последва разпръснатата душа на своята Жрица в Отвъдното. До един са загинали. И воините, и жриците - обясни Танатос.

С изненада Старк осъзна, че дори не се бе замислял за това. Някаква част от него изпитваше по-скоро любопитство, отколкото съпротивление при мисълта да умре. Особено ако по този начин изпълни обета си към Зоуи.

Но преди да успее да отговори, леденият глас на Неферет отново нахълта без покана в ума му.

– А всички тези воини и жрици са били много по-възрастни и опитни от вас.

– А може би точно в това е бил проблемът - прошепна Афродита, така че само Старк да я чуе.
– Били са твърде възрастни и са имали твърде много опит.

Старк трепна с надежда:

– Мисля, че преди малко не бях прав. Не би трябвало да има проблем Неферет да отнесе Калона, където иска, а аз ще взема Зоуи - каза той на Дуантия. После посочи с ръка Афродита, Дарий и останалите.
– Ние ще вземем Зоуи.

– Старк, не мога да дам съгласието си за нещо, което ще те остави пред смъртна опасност.
– Гласът на Дуантия беше изпълнен със състрадание, но твърд.
– Зоуи ще почине следващата седмица. Най-доброто място за нея е тук, в нашата болница, на спокойствие, докато моментът настъпи. Най-доброто за теб ще бъде да се подготвиш за това, което следва, и да не се жертваш в опити да я спасиш.

Ти си твърде млад - каза Танатос. Пред себе си имаш дълъг и плодотворен живот. Не прекъсвай нишките на съдбата си.

– Зоуи ще остане тук до самия си край - кимна Дуантия в знак на съгласие.
– Ти, разбира се, можеш да останеш до нея.

– Хм, извинете ме, не бих искал да бъде неуважителен или нещо такова...

Всички погледи се насочиха към групичката приятели на Зоуи, които до този момент бяха запазили пълно мълчание. Ръката на Деймиън беше високо вдигната, сякаш се намираше в училище и искаше да бъде изпитан.

Как е името ти, момче?
– попита Дуантия.

– Деймиън, аз съм един от приятелите на Зоуи.

– Също така има връзка с елемента въздух - добави Джак и избърса с ръка сълзите от бузите си.

– Аха, спомних си за теб - каза Дуантия.
– Искаш да кажеш нещо на Съвета ли?

– Той е просто новак. Има право да присъства, но не и да се изказва пред Съвета - изстреля Неферет.

– Откога имаш право да се изказваш от името на Висшия Съвет на вампирите, Неферет?
– попита Афродита.

– Няма такова право - каза Танатос и стрелна Неферет с твърд поглед.
– Е, момче, искаш да кажеш нещо пред Съвета ли?