Репхайм говореше бързо. Без да обръща внимание на болката, която пронизваше цялото му тяло, той призова към себе си енергията от най-затънтените кътчета на нощта и я канализира, изпълвайки я с безсмъртие. Въздухът около него блещукаше с алено сияние.

– Чрез безсмъртните сили на моя баща Калона, от чия-то кръв произлизам, те изпращам при моята...
– изведнъж той замлъкна. Неговата какво? Тя не беше негова. Тя беше... беше...
– Червената! Висша Жрица на червените вампири -довърши той най-после. Тя е обвързана с мен чрез кръвта си и чрез дълг. Иди при нея. Доведи я при мен. Като безсмъртно същество ти заповядвам да ми се подчиниш!

Алената мъгла се разпръсна във въздуха и полетя на юг. Точно откъдето беше дошла. И обратно, за да я намери. Репхайм я проследи с поглед и зачака.

Стиви Рей се събуди и се чувстваше ужасно. Меко казано.

Беше се Обвързала с Репхайм.

Едва не изгоря на покрива.

За миг си припомни чудесния втори сезон на „Истинска кръв“, където Годрик изгоря на един покрив. Стиви Рей се засмя.

– Изглеждаше много лесно по телевизията.

– Как е изглеждало?

– Триста малки кученца, Далас! Изкара ми акъла!
– Стиви Рей дръпна белия болничен чаршаф, който я покриваше.
– Какво, по дяволите, правиш тук?

Той се намръщи:

– Боже, я се успокой. Дойдох само да видя как си. Ленобия каза, че няма да е зле да поседя малко при теб, в случай че се събудиш. Адски си нервна.

– Аз едва не умрях. Мисля, че имам право да бъда малко нервна.

Далас изглеждаше искрено разкаян. Той придърпа стола си по-близо до нея и хвана ръката й:

Извинявай, имаш право. Съжалявам, Адски се уплаших, когато Ерик ни разказа какво се е случило.

Какво ви разказа Ерик?

Той я погледна твърдо:

– Едва не си изгоряла на онзи покрив.

– Да, беше адски глупаво. Подхлъзнах се, паднах и си ударих главата.
– Стиви Рей отмести поглед.
– И когато ее свестих, почти се бях опекла.

– Да, бе, как не.

Моля?

– Запази течи глупости за Ерик. Ленобия и останалите. Онези копелета се опитаха да те убият, нали?

– Далас, не знам за какво говориш.

Тя се опита да издърпа ръката си от неговата.

– Хей, това съм аз. Знаеш, че можеш да ми кажеш истината, а аз ще си държа устата затворена,

Стиви Рей си пое дълбоко дъх.

– Добре. Но не искам Ленобия или който и да било от сините вампири или новаци да научава.

Далае я изгледа продължително, преди да отвърне:

Ня ма да кажа на никого, но трябва да знаеш, че според мен правиш голяма грешка. Не можеш да продължаваш ла ги пазиш.

– Не ги пазя!
– възрази тя. Този път Стиви Рей протегна ръка към Далас, като се опита чрез докосването да го накара да разбере нещо, което не би могла ла му каже.
– Просто искам някак си да се оправя с това. Сама. Ако останалите разберат, че са се опитали да ме хванат там горе, всичко ще излезе извън контрол. Да не говорим, че ако Ленобия хване Ни кол и другите, те може да и разкажат за Репхайм – тази мисъл изпълни с вина Стиви Рей.

– Какво мислиш да правиш с тях? Нс можеш просто да оставиш нещата така.

– Няма да ги оставя така. Но те са моя отговорност и искам аз да се погрижа за тях.

Далас се ухили доволно:

– Ще им нариташ задниците, нали?

– Нещо такова - отвърна Стиви Рей. без да има и най-малка представа какво смята да прави. А после реши да смени темата.
– Хей, колко е часът'? Умирам от глад.

Усмивката на Далас премина в смях.

– Ето това вече е моето момиче!
– Той я целуна по челото и отиде до хладилника.
– Ленобия каза, че имало торбички с кръв тук някъде. Каза, че няма начин да не се събудиш гладна, предвид колко дълго си спала.

Когато се обърна, Стиви Рей стана набързо от леглото и внимателно надникна под нощницата си. Очакваше най-лошото. И с право, целият й гръб беше като препечен хамбургер, когато Ерик и Ленобия я измъкнаха от онази дупка изпод земята. Измъкнаха я от Репхайм.

Нс мисли сега за него, просто се концентрирай над...

– О. Боже мой!
– възкликна гя. като видя, каквото можа от гърба си. Вече не приличаше на хамбургер. Кожата й беше гладка. Доста порозовяла. но гладка и нежна като бебешка.