– Моята приятелка, която работи за Съвета, се е опитвала да се свърже с мен от часове. За съжаление съм забравила телефона си в хамъра. така че успях да говоря с нея едва сега. Калона е убил Хийт.

– Мамка му!
– извика Далас.

Стиви Рей не му обърна внимание, гледаше втренчено Ленобия и си мислеше:

„Бащата на Репхайм е убил Хийт “ Неприятното чувст во в стомаха и се засилваше:

– Зоуи е жива. Щях да усетя, ако се беше случило нещо.

– Жива с, но е видяла Калона да убива Хийт. Опитала

се е да го спре. но не е успяла. Това е пръснало душата й. Стиви Рей.

По бузите на Ленобия се стичаха сълзи.

Пръснало душата й? Какво значи това?

– Значи, че тялото й все още диша, но душата й вече го е напуснала. Когато душата на една Висша Жрица се пръсне, е само въпрос на време, преди тялото й също да напусне този свят.

– Да напусне този свят? За какво говориш'.’ Да не се опитваш да ми кажеш, че гя ше изчезне?

– Не - каза тя отчаяно.
– Искам да кажа, че ше умре.

Стиви Рей започна да клати глава.

– Не. Не. Не! Просто трябва да я донесем тук. Тя ше се оправи.

– Дори и тялото й да бъде върнато тук, Зоуи няма да сс върне, Стиви Рей. Трябва да се подготвиш за тази мисъл.

– Няма!
– извика тя.
– Не мога! Далас, дай ми дрехите. Трябва да изляза. Трябва да намеря начин да помогна на Зи.

Тя никога не се отказа от мен и аз също няма да се откажа от нея.

– Не става въпрос за теб.

Дракона Ланкорд се появи на отворената врата. Суровото му лице бе изпито и измъчено заради смъртта на неговата съпруга, но гласът му звучеше спокойно и уверено.

– Става дума, че Зоуи се изправи срещу трагедия, която не успя да понесе. А аз разбирам от тези неща. Когато душата се пръсне, пътят й за връщане към тялото е разрушен. А без душа тялото умира.

– Не. моля ви се! Това не може да е вярно! Не може да се е случило - извика Стиви Рей.

– Ти си първата Висша Жрица на червените вампири. Трябва да намериш сили да превъзмогнеш гази загуба. Народът ти се нуждае от теб - каза Дракона.

– Не знаем къде е избягал Калона, нито каква е ролята на Нефсрет във всичко това - каза Ленобия.

– Това, което знаем, е. че смъртта на Зоуи е идеалният момент за тях да ни нападнат отново - добави Дракона.

Смъртта на Зоуи... Тези думи отекнаха в главата на Стиви Рей. оставяйки паника, ужас и отчаяние.

Ти притежаваш огромна сила. Бързината, с която се възстанови, го доказва. Ще ни е нужна всяка сила, с която разполагаме, за да я впрегнем срещу силите на мрака, който се кани да се спусне над нас.

– Трябва да овладееш скръбта си - каза Дракона.
– И да заемеш ролята на Зоуи.

– Зоуи не може да бъде заменена!
– извика Стиви Рей.

– Не искаме да я замениш. Искаме просто да помогнеш на останалите от нас да запълнят празнотата, която тя остави - каза Ленобия.

Трябва... трябвада си помисля - каза Стиви Рей.
– Бихте ли ме оставили сама за момент? Трябва да се преоблека и да помисля.

– Разбира се - каза Ленобия.
– Ще бъдем в залата за съвещания. Ела там, когато си готова.

Тя и Дракона напуснаха стаята, потънали в скръб, но твърди и непоколебими.

– Хей, добре ли си?

Далас се доближи до нея и хвана ръката й. Едва я докосна и тя се отдръпна рязко.

– Трябва да се облека.

– Тук, в този гардероб, са дрехите ти.

– Добре, благодаря ти. Трябва да излезеш, за да се облека на спокойствие.

– Не отговори на въпроса ми - каза той и я погледна заг-рижено.

– Не. Не съм добре и няма да бъда, докато продължават да твърдят, че Зоуи ще умре.

– Но, Стиви Рей, дори аз съм чувал какво се случва, кога-то душата напусне тялото. Човекът умира - каза той, макар че се опита да произнесе жестоките думи възможно най-внимателно.

Не и този път - отсече Стиви Рей.
– А сега излез оттук, за да се преоблека.

Далас въздъхна:

– Ще те чакам отвън.

– Добре. Няма да се бавя.

– Бави се колкото е нужно. Нямам нищо против да почакам.

Но в момента, в който вратата се затвори, Стиви Рей не скочи да се облича, както беше казала. Замисли се за една изключително тъжна история, която беше чела в Наръчника на новака, за древна Висша Жрица, чиято душа се пръснала. Тя не си спомняше историята особено подробно, освен края й. Независимо от всички положени усилия, никой не успял да я спаси и тя умряла.