Арло признаваше, че киселините в стомаха му бяха изчезнали и че вече не му се приспивало непосредствено след вечеря. Тъй като му се разрешаваше само по една бира на ден и не можеше да яде пастърма, той престана да се навърта в "Лерой". Измисляше си извинения да не присъства на годишните барбекюта на Легиона и като цяло прекарваше повече време с Кати.

Сузана им беше забранила да гледат "Далас" или каквото и да било друго предаване по телевизията, а вечер нямало какво друго да правят. И така, започнали да излизат на дълги разходки или пък отивали до брега на реката с пикапа, за да се наслаждават на залезите.

Липсата на чук-чук, както се изрази Боби Ийкинс, докато ни разказваше всичко това, било най-лошата част. Арло си искал десерта и казвал, че е започнал да развива болезнено присвиване в областта на слабините. Не било лесно да го държиш настрана в продължение на почти три седмици, но печелившата карта, която Кати винаги използвала, била чашката за сперма или възможността гените на друг мъж да плуват из тяхното дете, ако се стигнело до изкуствено оплождане. Последното особено плашело Арло. Както споделил с Боби: "За бога, Боби, може да ни се роди или Айнщайн, или идиот и не знам кое от двете ще е по-лошото."

Кати залепяла на хладилника цитати от книгата за Тао, която Сузана им била дала, и обсъждала значението им с Арло, точно както била препоръчала Сузана. Това се оказало доста трудно за Арло, понеже мозъкът му започнал да плесенясва още от седми клас, когато открил футбола, момичетата и двигателите с вътрешно горене – не непременно в този ред. След закуска, вместо да следи цените на пазара за свине или спортните резултати по сутрешните новини, трябвало да размишлява върху малки бисери от рода на:

Или пък:

През деня, докато карал камиона с течни торове из черните коларски пътища, Арло се чудел какво ли означава да действаш без усилие. Тази мисъл беше трудна за схващане, а той не можеше да си я избие от главата. Не спираше да се връща към нея. Дори попитал Боби Ийкинс какво според него означавало това, което, разбира се, било голяма грешка.

Незабавната интерпретация на Боби била:

– По дяволите, Арло, толкова е просто. Означава, че жената е отгоре, а мъжът – отдолу. – След което Боби се засмял и казал, че точно това направил миналата събота в автокиното на Ливърмор и ако Арло отново започнел да пие, всичко щяло да му стане ясно. "Ясно като мътната вода на река Саламандър, след като е минала през шест милиона проклети филтъра", били точните му думи.

Но в крайна сметка подействало. Някак си проработило. Шест месеца по-късно Кати вече носеше рокля за бременни. Разправяше се, че през октомври Сузана посетила семейство Грегориан и извършила някакъв ритуал, на който тримата се съблекли голи и танцували около обърнат с главата надолу кръст, положен върху килима пред уредбата "Магнавокс". Доставчикът на "Уоткинс Продъктс" чул тази история по време на спирките си в Саламандър и я разнесъл из Ливърмор и околността. Тъй като доста момчета отбелязаха, че нямат нищо против да заявят, че страдат от недостиг на семенна течност или каквото и да е друго, стига това да им даде възможност да видят вещицата гола, известно време в Саламандър съществуваше реална опасност от епидемия, убиваща спермата. Кати роди чудесно момиченце точно в определеното време. Мислела да предложи на Арло да нарекат бебето Сузана, но когато тази идея хрумнала, Арло тъкмо сменял керемиди на покрива, така че тя решила да се въздържи от споменаването . В крайна сметка се спряха на Мирна, което било името на бабата на Арло по бащина линия. На кръщенето в католическата църква "Свети Тимотей" в Ливърмор присъствали доста хора и когато свещеникът стигнал до момента, в който трябвало да се отрекат от Сатаната, доста от присъстващите вярващи си разменили многозначителни погледи. Някои твърдяха, че са забелязали свещеника да слага допълнително количество миро на челцето на малката Мирна, както и че са го чули да произнася няколко допълнителни думи на латински, които те никога преди не били чували. В резултат на всички тези действия, заедно с появата на малката Мирна на този свят, мястото на Сузана в местната история било увековечено, макар че тя спокойно би могла да мине и без това. Що се отнася до нейните магьосничества, винаги съм смятал, че са малко преувеличени. И така, понеже бях чувствителен и интелигентен мъж с високо развито съзнание, предпочитах да я наричам "лечителката", когато говорех за нея. Разбира се, никога не съм вярвал в разните приказки за магии. И все пак трябва да призная, ме след случая със семейство Грегориан до известна степен се поколебах и накрая признах пред себе си, че вероятно Сузана знае нещо, от което ние останалите нямахме представа.

Старецът прекъсна разказа си, за да си размени няколко реплики с посивелия мъж, спрял се до нашето сепаре. Измъкна две смачкани еднодоларови банкноти от джоба си и викна на бармана да сипе две чаши уиски на Франк. Франк измърмори своите благодарности и се заклатушка към бара.

– Едно време двамата с Франк работехме заедно на кариерата. Беше добър работник. Започна да пие сериозно преди около двайсет години, когато дъщеря му се омъжи за иранец от Омаха, а жена му избяга с един сержант от военновъздушните бази. Обикновено пие в кръчмата на Лерой в Саламандър.

Старецът сбърчи чело за момент, спомни си докъде беше стигнал с историята си и продължи:

– Както може би се сещаш, започнах да ти разказвам за единствените две сериозни вълнения в Саламандър през последното десетилетие, като изключим войната в Йеркс Каунти, разбира се. Всичко, което ти казах дотук, беше необходимо, тъй като ще служи за фон на последвалите по-значими събития.

Второто вълнение се случи около две години след приноса на Грегориан за увеличаването на огромната човешка вълна, заляла тази самотна планета. Една вечер както обикновено гледах през прозореца си, гледка, която предпочитах пред някой младок по телевизията, танцуващ около крайната зона след отбелязване на тъчдаун. Към девет часа единственото заслужаващо интерес нещо, което видях, бе как Карлайл Макмилън, който живееше в района от около седем-осем месеца, паркира пикапа си и влиза в кръчмата на Лерой.

Няколко минути по-късно забелязах стария зелен буик на Хюи Сверсън да спира точно пред "Лерой". Спря така, че да блокира вече паркираната там кола, така направи. Отвътре изскочи Хюи и дори не си направи труда да затвори вратата. Видях, че държи огромен касапски нож – достатъчно голям, за да бъде използван в завода за дивечово месо във Фолс Сити. Подмина пикапа на Джак Девъроу, където хъркаше Дявола Джак, както обичаше да му викат, отвори с трясък вратата на кръчмата и изчезна вътре.

Останалото научих от Гели и някои други достоверни източници. Впоследствие версията им беше потвърдена от всеки един клиент, пазаруващ при Мерт, когато няколко дни по-късно се мотках там. Изглежда, Бийни Уикърс, който едно време караше камион за превоз на соя, както сигурно вече се досещаш, чукал жената на Хюи, когато през определени уикенди Хюи отсъствал покрай ангажиментите си като член на доброволните отряди. Хюи разбрал, обърнал три-четири чашки "Джим Бийм" и взел хладнокръвното и добре обмислено решение да разкаже играта на Бийни.