Слезе от стълбата и приближи усмихнат към Гели, прегърна я, все още с чука в дясната си ръка.

– Здравей, Гели Девъроу, радвам се, че те виждам.

Тя отвърна на прегръдката му, усети миризмата на пот и дървесен прах, усети мускулите на гърба му и инстинктивно напъха ризата му в джинсите.

Отстъпи назад и широко се усмихна.

– Липсваше ми, Карлайл.

– И ти на мен, Гели. Тук беше прекалено тихо, след като замина. Боклукчийски камион реши да прекара по-голямата част от зимата в сън.

– Тази стратегия хич не е лоша, бих казала. Животните разбират как да живеят според природата, а ние не спираме с опитите си да се борим срещу нея. Гладен ли си?

– Не, но съм жаден.

– Мога да реша този проблем. Заедно с пъстърмата, зелевата салата, ориза и другите неща купих и няколко бутилки бира. Имам достатъчно голям повод, освен това се връщам у дома и така нататък – има за какво да почерпя.

Докато вземаше стек "Будвайзер" от хладилника на магазина, тя бе забелязала, че има от бирата, която Карлайл беше купил за Деня на благодарността. Върна будвайзера в хладилника и извади стек "Сейнт Поли Гърл". Чувстваше се екстравагантна и се надяваше, че тази вечер Карлайл ще си е вкъщи.

– Карлайл, имаш столове! Три, сгъваеми!

– Да, като от мазето на някоя църква са, но са тук само временно – докато реша какво точно искам. Когато стане въпрос за мебели, в настоящия момент функционалността е определяща. Освен това тези тук ми напомнят за съботните следобеди от детството ми, когато посещавах църковното училище, за да уча катехизиса. Уин, майка ми, се беше отказала от презвитерианството, в което бе отгледана, и се обърна към католицизма.

– И какво отражение имаше това върху теб?

– Монахините имаха навика да ни удрят с линийка през кокалчетата на пръстите, ако не можехме да отговорим на въпросите им, които бяха съвсем прости, от рода на: "Кой е Господ?" Петнайсет години по-късно на финалния ми изпит в университета един професор по философия ми зададе същия въпрос и аз все така не знаех отговора. И сега не го знам. – Той седеше отпуснато на един от столовете, опънал кръстосаните си в глезените крака напред. Приведе се, разкопча колана за инструменти и го сложи на пода до себе си.

– И как отговори на професора? Или просто остави реда срещу въпроса празен?

– Не, мислих върху него през цялата сесия, опитах редица различни гледни точки, но никоя от тях не ме задоволи. Накрая просто написах: "Бог Е".

– И какво стана?

– Получих пет плюс.

Гели се усмихна.

– Умен ход, Карлайл. Повечето хора на твое място биха изписали шестнайсет страници с глупости. Отговорът ти е като дърводелството ти – достатъчно, никога в повече. – Тя събу ботушите си и скръсти крака на стола, облегна лакти на коленете си и го загледа. Размърда пръстите на краката си, обути в бели чорапи. – Кой колеж завърши?

– Станфорд.

– О, от висшата лига! И много скъп.

– Спечелих стипендия, освен това получавах помощи от държавата и работех на половин ден. Справих се.

– Завърши ли?

– Да. Направих го заради майка ми. Исках да я зарадвам, затова останах до края.

– Каква е специалността ти?

– Започнах да уча за инженер. Можех да се справя, но не ми хареса. Прехвърлих се във факултета по изкуствата, като наблегнах на графичния дизайн, освен това взех като втора специалност английска литература. Не беше зле. Но от деня, в който започнах да работя с Коуди Маркс, стареца, за когото съм ти разправял, винаги съм искал само едно – да бъда дърводелец.

Той се усмихна и отпи от бирата си.

– Мисля, че имам нужда от душ. Инсталирал съм си един в недовършената баня. Пусни си музика, ако искаш. Върху кухненския плот има касети.

За секунда на Гели се прииска да попита: "Може ли да те гледам, докато се бръснеш?"

Навремето обичаше да гледа как Джак го прави. В това обичайно действие имаше нещо еротично. Но само леко се усмихна и се спря, не каза нищо. Прегледа касетите и сложи една в касетофона на Карлайл. Уили Нелсън запя за изплъзващото се време, после премина към "Звезден прах". Някъде откъм вътрешността на къщата долиташе шуртенето на водата от душа.

С бира в ръка, Гели обиколи наоколо. Карлайл притежаваше усет за пестеливост и сдържаност, за елегантност. И наистина беше перфекционист, що се отнасяше до строителството. Рамката на прозореца беше изработена толкова умело, че пасваше идеално, и местата, където дъските се срещаха, бяха почти незабележими, с дебелина на косъм. Малкият килер на тавана беше чудесна идея, помисли си тя. Наслади се на извитите перила на стълбището, водещо нагоре – очевидно бяха изработени от парче плавей, обелено, изшкуркано и полирано, докато не бе станало гладко като излъскана стомана. Полицата на камината бе от дъбова дъска, на външната нает на която бяха резбовани дълги, елегантни асиметрични елементи.