Не съм сигурна какво точно ще направя, когато се отърва от ранчото. Може да се преместя в Каспър или Бисмарк, да си потърся някаква работа. Може отново да започна да уча, винаги съм се чувствала зле заради това, че не завърших колежа навремето. Учех за учителка по история.

Карлайл не каза нищо. Моментът не изискваше коментари от негова страна.

– Не бива да съм толкова негативно настроена по отношение на Джак. Когато го видях за първи път, той беше някаква комбинация от пират и каубой, истинска романтична фигура. Справяше се много добре с родеото, когато беше по-млад, но после лошо се удари и трябваше да напусне. Тогава се промени. Преструваше се, че фермерският живот му харесва, опитваше се да свикне с него и да накара нещата да потръгнат, но онова, което истински обичаше, бе да язди бикове – в това му беше силата. Когато се запознахме, много ми харесваше да го гледам на гърба на някой бик. Омъжих се за него, защото го обичах и се опитах да продължа да го обичам дълго след това, но той просто се отдръпна от мен и от всичко друго, с изключение на приятелчетата си по чашка.

Щом спомена приятелите, с които Джак пиянстваше, си спомни, че Харв Гътридж се бе обадил две седмици след смъртта на съпруга , за да я покани на среща. Беше му отказала и го бе помолила повече да не звъни. Той се беше изсмял и бе тръшнал слушалката.

Тя хвърли кос поглед към Карлайл.

– Бил ли си някога женен, Карлайл? Ако засягам някакво болно място, моля те, забрави, че съм питала.

– Не засягаш никакво болно място. Никога не съм се женил, за разочарование на майка ми. Веднъж бях много близо до подобна стъпка, преди около шест-седем години. Тя беше начална учителка от Южен Илинойс. Омъжила се млада, после се развела и се преместила по крайбрежието. Валсувахме заедно в продължение на две години, но по онова време аз бях паникьосан и доста труден за съвместно съжителство. Едно лято тя отиде на изток с група учители и беше забърсана от един естествоизпитател от института "Смитсониън".

Той замълча, погледна към Гели и се усмихна.

– Джейн е много по-добре с нейния естествоизпитател, отколкото би била с някакъв пътуващ дърводелец. Никога не съм се съмнявал в това. Но от време на време все още се сещам за нея. Беше добър човек.

Карлайл взе една бира, прочете етикета и продължи:

– Някъде оттук ли си? Имам предвид, тук ли си израснала?

– Не, в Айова. Родена съм в малък град в северната част на щата. Баща ми държеше магазин за резервни части там допреди няколко години, когато почина. Майка ми се премести в Остин, Минесота, и живее в един от онези квартали за пенсионери. Изглежда доволна от положението, но мисълта, че мога да завърша на подобно място, направо ме кара да си мечтая да можех да си определя сама краен срок – някъде около петдесетте, да речем. Което, като се замисля сега, не е чак толкова далеч в бъдещето.

– Както един мой приятел, Бъди Риймс, и аз имахме навика да казваме: "Не умирай оглупял."

– Звучи ми добре. Какво значи да не умираш изглупял?

– Направихме списък с начините, по които не искахме да умираме. Номер едно беше "Не умирай в болница", не позволявай това да ти се случи. Номер две беше "блъснат от кадилак, модел седемдесет и първа пред магазин "Кеймарт" по време на разпродажба на мъжко бельо." И така нататък.

Гели избухна в смях.

– Третото си пасва идеално с онова, което ти каза току-що – продължи Карлайл. – Да бъдеш премазан от автоматична косачка, карана от дебел шейсет и седем годишен ротарианец в квартал за пенсионери.

 Прави ми впечатление, че всичко това вече не звучи така добре, както когато го измислихме една вечер, докато пиехме в един бар в Оукланд. Приказките на бира, изглежда, имат тенденцията да вървят в такава посока.

И кой е добрият начин да се умре в такъв случай? – попита тя, все още смеейки се на неговия списък.

– С тази част се затруднихме доста повече. Да паднеш от покрива, след като си заковал и последната плоча на най-хубавата къща, която някога си строил; да загинеш от копие в гърдите на някое африканско пасбище; все неща от този род. Това определено намирисва на младежи и бира, докато го разказвам, чак ми става леко неудобно. Предполагам, че цялото ми арогантно отношение към живота и смъртта ще се промени в известна степен, когато започна да остарявам. Да сменим темата.

– Не виждам нищо лошо в това някой мъж да си позволява да бъде и момче от време на време, стига да успява да го преодолява. Направило ми е впечатление, че повечето от момчетата никога не стигат до следващото стъпало.

– Да, не е много забавно да пораснеш, затова отлагаме зрелостта колкото е възможно по-дълго. Стига да можехме, бихме я изтикали от живота си завинаги.

– Жените разбират това. Виждаме го непрекъснато, нали живеем с момчетата. – Тя се усмихна.

– Обзалагам се, че е така. Както винаги съм казвал, за да разбереш мъжа-момче, трябва да си имаш понятие от принадлежности.

– От принадлежности ли? – Гели се усмихна. – Кажи ми за принадлежностите.

Карлайл коленичи, за да добави още дърва в огъня, и заговори през рамо:

– Мъжете обичат принадлежностите от всякакъв вид. Обичаме и торбите, тъй като трябва да има къде да си слагаме принадлежностите. Обичаме да си ги сортираме, да ги напъхаме в торби и да отпрашим нанякъде.

– Сега вече ми стана ясно. Разбирам го, няма как, след като съм живяла с Джак повече от двайсет години.

– Когато бях малък, на четири-пет години, и живеех в Мендосино, исках бебешка количка за кукли. Мисля, че това притесни майка ми, но тя ми купи една от някаква гаражна разпродажба. Едно от колелцата се клатеше, но на мен не ми пукаше. Количката беше средство, с което можех да си придвижвам принадлежностите насам-натам. Пренасях камъчета, отвертки, дори чук. И разни други неща.Когато видя това, майка ми престана да се притеснява. Когато пораснах, тя често ме подкачаше по този повод: "Карлайл, камионът ти е уголемено копие на твоята бебешка количка – удобно средство за пренасяне на вещите ти." Бих казал, че е права.

– Твоята теория за мъжките принадлежности обяснява много относно мъжкото поведение. – Огънят припука и хвърли светлина върху усмивката, разкрасила лицето на Гели. – Джак имаше торби и принадлежности. Но той обичаше да вади вещите от една торба само за да ги прехвърли в друга. Нещо като ефекта на доминото. После изчезваше нанякъде – на лов или за риба.

– Да, прехвърлянето на принадлежностите от една торба в друга е много важно. Така се занимаваш с тях много по-често. – Той отвори хладилната чанта и сложи две бири на пода. – Бас държа, че в малкия град, в който си отраснала, си била местната кралица на красотата. Прав ли съм?