Позабравил нетърпението си, дори Царя се заслуша с интерес.

— Изведнъж обаче китът прекъсва ухажването и отново се гмурка — оставил женската задъхана на повърхността, за да не се върне може би никога повече: — Вексли замълча, за да подсили ефекта на думите. — Но не, той не я напуска. Изчезва в дълбините на океана за около час, събира сили и после се стрелва пак нагоре, изскача над водата и пада обратно с гръмотевичен трясък сред огромен фонтан от пръски. Завърта се около самката, притиска я здраво с двете си перки и се наслаждава на любовта и до изнемога.

Вексли също бе изтощен до изнемога от величавата картина на съвкупляващите се гиганти. „Ах, колко щастлив би бил човек да види това, да присъства на този спектакъл и той — едно нищо и никакво дребосъче!“ Майорът си пое дъх и продължи:

— Чифтосват се някъде пред юли, когато водата е топла. При раждането си малкото тежи пет тона и е дълго около девет метра. Помислете си само! — засмя се той. — Девет метра!

Присъствуващите учтиво се усмихнаха и тогава Вексли поднесе вица, който не можеше да не бъде оценен по достойнство:

— И като имате предвид колко е голямо бебето, представяте ли си пък колко му е голяма оная работа на кита, а?

На лицата отново се появиха учтивите усмивки — редовните слушатели не чуваха нищо ново.

Вексли обясни как майката се грижи за малкото цели седем месеца, как го кърми от две огромни зърна, разположени от долната и страна, съвсем отзад.

— Както несъмнено се досещате — съобщи той въодушевено, — продължителното кърмене под вода си има своите проблеми.

— А плъховете кърмят ли малките си? — не пропусна възможността да попита Царя.

— Да — нещастно отвърна майорът. — А различните китове…

Царя въздъхна отчаяно и победен, търпеливо изслуша безкрайните подробности за зъбатите и беззъбите китове, за амбрата и кашалота, за белия и синия кит, за финвала и нарвала, косатката и гренландския кит, за човковите и бутилконоси китоподобни и китовете-джуджета, за южния кит и за японския, за гладките, гърбавите и като последно — за високочелите китове. Един по един слушателите си бяха отишли и само Питър Марлоу и Царя изчакваха Вексли да свърши. Тогава Царя каза без заобикалки:

— Искам да чуя за плъховете.

— За плъховете! — изохка Вексли.

— Заповядай, запали — почерпи го великодушно Царя.

— Ей, момчета, я слушайте сега! — извиси се гласът на Царя сред врявата. Той изчака в бараката да настъпи тишина и постовете да заемат местата си и обяви: — Възникнаха някои затруднения.

— С Грей ли? — попита Макс.

— Не, с фермата — отговори Царя и се обърна към Питър Марлоу, който седеше на съседното легло. — Разкажи им ти, Питър.

— Ами — започна Питър Марлоу — както се разбра, плъховете…

— Давай от самото начало.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Кажи, каквото знаем, после всички ще мислим.

— Добре тогава! Значи, намерихме Вексли и той ни каза, цитирам: „Rattus norveqicus, или така нареченият норвежки плъх, познат още под името Mus decumanus …“

— На какъв език приказва тоя? — попита Макс.

— На латински, естествено. Всеки глупак го знае — обясни Текс.

— Ама ти латински ли знаеш? — зяпна от учудване Макс.

— Не, ама тия идиотски имена винаги са на латински…

— За бога, момчета, искате ли да чуете нещо, или не искате? — прекъсна ги Царя, после кимна на Питър Марлоу да продължи.

— Та както и да е, Вексли ги описа най-подробно: те са с космато тяло, гладка опашка, тежат до два килограма, а в тази част на света обикновено са около килограм. Сношават се индискриминативно и по всяко…

— Това пък какво значи, по дяволите?

— Значи, че мъжкият оправя женска, която му падне, без да подбира много-много — нетърпеливо обясни Царя.

— Значи като нас, а? — подметна Джоунс.

— Да, би могло да се каже… — отвърна Питър Марлоу. — Както и да е, мъжкият се сношава по всяко време на годината, а женската може да има до дванайсет поколения годишно, като всеки път ражда дванайсет до четиринайсет малки. Те се появяват на бял свят слепи и безпомощни двайсет и два дни след… — той внимателно подбра думата — контакта. Малките проглеждат към четиринайсетия ден и узряват полово за два месеца. На около две години спират да се плодят, а на три са вече стари.