Омразата на Кълъм Струан към баща му изчезна. Но с нея също любовта. Остана само уважението.

— Защо дойде чак тук на върха? — попита той.

Струан разбра, че е изгубил сина си. Като баща почувства тъга, но като мъж — не. Бе накарал врага си да се сражава при условията, продиктувани от него. Така беше изпълнил бащиния си дълг.

— Да те умори толкова, че да мога да ти говоря и да разбереш — каза той, — че колкото и да е чудесна гледката от върха на могилата, оттук тя е величествена.

За пръв път Кълъм видя гледката.

— Да, наистина. — После се наведе, избра парче пиле и започна да яде.

Струан се помъчи да скрие болката си. „Усмивката ще се върне на лицето му — каза си той. — Трябва да дам на момчето време.“

Почувства се много уморен. Облегна се на един камък, обърна бинокъла си на юг и потърси „Чайна клауд“. Но корабът не се виждаше никъде. После погледът му се задържа в една точка.

— Погледни, момче. Онова там е „Блу клауд“!

Кълъм пое бинокъла и видя клипера. Това беше братът на „Тъндър клауд“, с осемнайсет оръдия, също така бърз и красив. Красив дори и за Кълъм, който ненавиждаше корабите и морето.

— На борда му сигурно има опиум на стойност сто хиляди гвинеи — каза Струан. — Какво би направил ти? Разполагаме с три кораба тук и още шестнайсет, които ще пристигнат след месец.

— Да ги изпратим ли на север? Да продадат товара си?

— Да — по лицето му премина сянка. — Помниш ли Айзък Пери?

— Да. Сякаш беше преди сто години.

— Аз го свалих на брега, защото измени на Макей и защото се страхуваше от мен, а аз не знаех защо. Дадох на Макей петнайсет дена срок да намери отговор на загадката, но той не се върна в Канон. Миналата нощ го видях. Сега е получил работа на брега — заместник — главен съдия и полицай. — Струан запали пура, като закриваше огънчето с ръка срещу вятъра, подаде я на Кълъм и запали друга — Изглежда, сега Пери е получил работа от „Купър — Тилмън“ — по линията Вирджиния — Африка. Поти се за тях.

— Не го вярвам.

— Каза ми го Уилф Тилмън. Миналата нощ. Вдигна рамене и рече, че Пери не щял вече китайските стоки. Затова той му предложил търговия с роби. Пери приел. Впрочем той напусна миналата седмица. Малко преди това Макей го примамил. Пили заедно. Макей му казал, че съм го уволнил… както си и беше… ругал ме и поискал работа на новия кораб на Пери, който се заклел, че продал копие от секретните ни търговски обекти нагоре по брега — географската ширина и дължина… и имената на нашите търговци — продал ги на Морган Брок. Последния път, когато бил в Лондон.

— Значи Брок знае секретните ни обекти!

— Само тези, до които Пери е имал достъп. Десет години търговия. Това ще рече по-голямата част.

— Какво можем да направим?

— Да намерим нови обекти и нови надеждни хора. Така че, сам виждаш, сине, не можеш да залагаш на всекиго.

— Това е ужасно!

— Това е житейски закон. Почини си един час и да тръгваме.

— За къде?

— За Абърдийн. Да проучим тайно. Без да ни усетят хората на У Куок. — Той отвори торбата и подаде на Кълъм пищов.

— Можеш ли да си служиш с това?

— Не много добре.

— Няма да е зле да потренираш.

— Добре.

Кълъм го разгледа. Веднъж след една глупава студентска разправия беше взел пистолет за дуел, но и той, и противникът му бяха така уплашени, че куршумите им прелетяха на много ярда от целта.

— Сега можем да тръгваме — каза Кълъм. — Вече не съм уморен.

Струан поклати глава.

— Искам да почакаме, докато „Чайна клауд“ се появи на хоризонта.

— Къде беше?

— В Макао.

— Защо?

— Изпратих го там — Струан изчисти трохите от жакета си, защото има награда за главата на моята метреса. Също за сина ми и дъщеря ми от нея, ако ги хванат живи. Изпратих Маус с „Чайна клауд“ да ги доведе тук. На борда на кораба ще бъдат в безопасност.

— Но Гордън е вече тук. Вчера го видях.

— Това момиче не му е майка.

Кълъм се учуди, че не го заболя, дето баща му има две, не — три семейства. Три, включително той и Уинифред.

— Похищението на дете е нещо ужасно. Ужасно! — каза той.

— И за твоята глава има награда. Десет хиляди долара.

— Толкова ли струвам? Съмнявам се.

— Ако един китаец предложи десет, значи струваш сто. — Струан отново насочи бинокъла си към „Блу клауд“. — Мисля, че сто хиляди е по-точната цифра. За теб.

Кълъм засенчи очите си от слънцето и тогава разбра комплимента на баща си. Но се направи, че не го е забелязал. Мислеше си за другата метреса и се чудеше какво представлява тя и как е изглеждала майката на Гордън. Мозъкът му работеше студено, безстрастно, без омраза, но с презрение към слабостта и хаотичните действия на баща си. Стори му се странно, че разсъждава така хладнокръвно.