Хората му започнаха да стрелят по сампаните, които се стопиха бързо в мъглата. Когато вече нямаше бягащи пирати, по които да стрелят, Брок заповяда всички мъртви и ранени врагове да бъдат хвърлени зад борда и насочи вниманието си към Горт.

От раната, която Горт прикриваше със стиснат юмрук, течеше кръв. С мъка отдели ръката на сина си. Ножът беше проникнал дълбоко под мишницата почти до гърба.

— Кашляш ли кръв, сине?

— Не, татко.

— Това е добре. — Брок избърса потта от лицето си и стана. — Донесете катран. И грог. Побързайте, за бога! Тези, които са ранени да дойдат тук! Останалите слезте в лодките и ни изтеглете към брега. Сега е прилив. Побързайте!

Нагрек се опита да прогони жестоката болка в главата си, кога то спусна лодките във водата. От раните на реброто му се стичащ кръв. Брок подаде на Горт чаша ром и щом катранът закипя на мангала, потопи в него една жегла и я поднесе към раната. Лицето на Горт се изкриви, но той не отрони звук. После Брок се погрижи за останалите ранени по същия начин.

— А мен, сър, забравихте ме — простена един от моряците, поставил ръка на гърдите си. На устните му беше избила кървава пяна, а раната на гърдите му всмукваше въздух и свистеше.

— Ти си мъртъв. По-добре кажи молитвата си — каза му Брок.

— Не! За бога, не! Дайте ми катран, сър. Моля ви! — И той започна да пищи.

Брок го ритна и морякът замря на място, а въздухът продължаваше да свисти и да се пени.

Брок помогна на сина си да стане. Щом се изправи, Горт застана здраво на краката си.

— Добре съм, по дяволите!

Брок го остави и отиде на кърмата. Лодките теглеха здраво. Водата не помръдваше.

— Тегли по-силно! — извика той. — Приготви предната котва, Нагрек!

Изтеглиха кораба на закътано място, докато водачът диктуваше монотонния припев, и когато Брок се увери, че са в безопасност, заповяда да спуснат котвата. Корабът се полюля с приливната вълна и застана неподвижен.

Брок повика шивача на платна.

— Слушам, сър! — каза старецът.

— Уший савани! — каза той и посочи седемте тела. — Използвай стария грот. Когато зазори, вържи им по една верига на краката и зад борда! Аз ще прочета молитвата, както винаги.

— Слушам, сър!

Брок се обърна отново към Горт:

— Кога, след като застъпи на вахта, заседнахме?

— Няколко минути по-късно. Не. Беше точно един бел. Сега си спомням ясно.

Брок помисли малко.

— Не бихме могли да се откъснем и за нула време да се окажем на брега. По никакъв начин. Трябва да са прерязали въжето в предишната вахта. — Брок погледна към Нагрек и той трепна. — По време на твоята вахта. На разсъмване двайсет камшика за тези, които ба на пост.

— Да, сър — каза Нагрек ужасен.

— Ако не беше ти, оня проклет пират щеше да ме застреля, така че ще го имам предвид, Нагрек.

После слезе долу.

— Всичко е наред, мила — каза той. Лайза все още стоеше като канара пред каютата на децата си.

— Благодаря, Тайлър — каза тя и остави пищовите. — Тежко ли беше?

— Горе-долу. Заради среброто. Пирати в самото пристанище! В пристанището! Между пиратите имаше и англичани. Убих един, но водачът, да го вземат мътните, се отърва. Децата добре ли са?

— Да. Те са вътре. Сега спят. — Лайза се поколеба. — Мисля, че трябва да поговорим.

— Нали говорим!

Тя тръгна угрижена към главната каюта. Той я последва и тя затвори вратата.

В три бела Брок отново се качи на палубата. Мъглата се разсейваше, но вятърът бе стихнал. Той подуши въздуха и опита вкуса му — скоро вятърът щеше да задуха с нова сила и на сутринта мъглата щеше да се разнесе.

— Горт, да слезем долу и да проверим товара.

— Никой от тези гадове не е слизал долу, татко.

— Все пак ще проверим. Ела и ти, Нагрек!

Брок взе фенера и те се спуснаха долу.

— Ето! Вратата е все още залостена — каза Горт.

Усещаше раздираща болка в раната.

Брок отключи вратата и те влезнаха вътре. Постави фенера върху среброто и отново залости вратата.

— Да не си полудял, татко?

Брок гледаше към Нагрек.

— Какво има, мистър Брок? — попита Нагрек, вцепенен от ужас.

— Изглежда, Нагрек е пипал сестра ти, Горт.

— Не, не съм! Не съм, кълна се! — извика Нагрек. — Изобщо не я докосвал!