— Да, ако и двамата сте съгласни. Но скоро ще трябва да биете и жигосвате.

— Надявам се — каза Лонгстаф. — Отвратителна работа. Все пак трябва да приложим закона и да се разправим със злодеите. Чудесно решение, господа, да озаптим, как ги нарекохте, мистър Брок? А, да — Триадите. В бъдеще ще ги наричаме Триади. Хорацио, направете списък с имената, които ни даде Негово превъзходителство Чинг-со и ние ще го обявим с прокламацията. Запишете следния текст:

Село Абърдийн лежеше мрачно, влажно и тихо под лунните лъчи. Улиците бяха пусти, а вратите на колибите — здраво залостени. Спокойните кални води бяха задръстени от стотици завързани. И макар че те също бяха натъпкани с хора, от тях не долиташе ни най-малък шум.

Струан беше застанал на уговореното място, където пътеката извън селото се разклоняваше край каменния кладенец, обкичен с три фенера. Беше сам и часовникът му със златен ланец показваше, че уречения час е почти дошъл. Не беше сигурен дали хората на У Куок ще дойдат от селото, от сампаните или от голите хълмове. Или от морето.

Огледа морето. Нищо не се движеше по вълните. Някъде там в тъмнината, близо до брега, плуваше „Чайна клауд“ и хората на борда й бяха готови за действие. Доста далеч, за да бъде забелязан той самият на това разстояние, но достатъчно близо, за да се виждат фенерите. Струан бе заповядал, ако загаси внезапно фенерите, хората да скочат в лодките и да дойдат на брега с мускети и ками.

По плажа се разнасяха приглушени гласове на шепата хора, които беше довел със себе си. Те чакаха до двата катера, въоръжени и готови, и също наблюдаваха светлината на фенерите. Той слушаше внимателно, но не можеше да различи какво казват. „Щеше да е най-безопасно, ако бях на брега съвсем сам. Нямам нужда от любопитни погледи. Но от друга страна, да дойда тук без охрана би било глупаво. Още по-лошо — бих предизвикал съдбата си.“

Той се смрази, като чу как в тишината на селото изръмжа куче. Наостри уши, загледан в движещите се сенки. Но не видя нищо и разбра, че кучето само е подушило мърша. Облегна се на кладенеца и се отпусна. Беше доволен, че се е върнал на острова, че Мей-мей и децата са в безопасност в дома, който беше построил за тях в Хепи вели.

Роб и Кълъм се справиха майсторски с цялата работа, докато него го нямаше. Малката къща с оградната стена и здравите порти вече беше готова. Двеста и петдесет човека бяха работили над нея ден и нощ.

Имаше още много дребни неща за довършване. Градината трябваше да се засади, но самата къща бе годна за живеене и почти обзаведена. Беше строена от тухли, с камина и дървен покрив. В стените имаше вградени греди. Много от тях бяха облепени с хартия, но не всички бяха боядисани. Обаче всички прозорци бяха вече монтирани.

Къщата гледаше към морето. Беше голяма, с много стаи, трапезария и огромна всекидневна. А на запад, отделно от останалата част на къщата, имаше градина, оградена с решетка. Тук бяха стаите на Мей-мей и децата, а до тях — помещенията за слугите.

Струан бе докарал Мей-мей, децата, А Сам и бавачката два дни преди това и ги бе настанил там. Едно доверено момче — готвач на име Лим Дин и кухненските помощник — готвачи, които всички наричаха „учи-прави“, се бяха върнали с него в Кантон.

Въпреки че никой от европейците не бе видял Мей-мей, повечето от тях бяха уверени, че тай-панът е довел метресата си в първото постоянно жилище в Хонконг. Те се подсмихваха помежду си и завистливо го порицаваха. Но не казваха нищо на жените си. След време те също щяха да пожелаят да доведат и своите, така че колкото по-малко говореха, толкова по-добре. Жените, които подозираха, мълчаха. Нищо не можеха да сторят.

Струан бе много доволен от дома си и от напредъка на строителството на фабриката и складовете. Също от ефекта от откритата вражда между него и Кълъм. Синът му успя да му предаде скришом, че Брок вече бе направил опит да го разпита и че Уилф Тилмън го поканил на борда на „Купър — Тилмън“ да му покаже скъпия товар от опиум ида го нагости щедро.

Обсъждали търговията, главно въпроса, че бъдещето на Азия зависи основно от сътрудничеството, особено това между англосаксонските народи. На вечеря при него била Шиваун — много красива и весела.

От водата изскочи риба, увисна във въздуха и падна обратно. Струан се загледа за миг, притаил дъх. После отново се отпусна и унесе в мисли.

„Шиваун и Кълъм биха били чудесна двойка — помисли си той покойно. — Би била подходяща и за теб. Ще е великолепна домакиня интересно допълнение към банкетите, които ще даваш в Лондон. На лордовете, дамите и членовете на Парламента. На министрите от Кабинета. Ще си купиш ли баронска титла? Имаш пари да си купиш десет пъти по-скъпо нещо, ако «Блу клауд» пристигне първи в Англия. Или втори, дори и трети, стига само да пристигне благополучно. Ако сезонната търговия бъде успешна, можеш да си купиш и херцогска титла.