— Господи, тай-пан! — възкликна тя, отчаяна. — Ти строиш дом и не консултираш фенг шуй! Колко ужасно луд! Айейа! Аз ще уредя това днес.

— А какво, по дяволите, е това фенг шуй?

— Ако фенг шуй лош, дяволски слухове идват в къща и ти има ужасно лош джос и ужасна болест. Ако фенг шуй добър, тогава дяволски духове не влизат. Всеки знае за фенг шуй.

— Ти си добра християнка и не можеш да вярваш в зли духове и във врели-некипели.

— Аз напълно съгласна, тай-пан, но вкъщи фенг шуй е фантастически жив. Не забравяй това Китай и в Китай има…

— Добре, Мей-мей — каза той примирено. — Намери господин фенг шуй и ако трябва, нека направи магия.

Той не прави магии — каза тя важно. — Той гледа къща да бъде разположена правилно в потоци Небе-Земя-Въздух. И да не бъде построена на шия на дракон.

— Какво?

— Мили боже, както ти казваш понякога! Това ще бъде ужасно, защото тогава дракон, кой спи в земята, повече не може да спи мирно. По дяволи, надявам, че ние не сме на негов врат! Или глава! Можеш ли да спиш с къща на свой врат или глава? Разбира се, не! Ако сън на дракон разтревожен, разбира се, че ще случат фантастически най-лоши неща. Ние ще трябва да заминем веднага!

— Глупости!

— Фантастически глупости, но все пак ще заминем. Аз пазя всички нас. О, да. Много важно е жена да пази свой мъж и свое семейство. Ако построени върху дракон, заминаваме!

— Тогава кажи на господина фенг шуй по-добре да не намира никакви дракони тук, дявол да го вземе!

— Господа фенг шуй няма да учат тебе как да кара кораб, защо ти да учиш него за дракони? Много трудно човек да бъде фенг шуй.

Струан се радваше, че Мей-мей отново бе заприличала на себе си. Беше забелязал, че след завръщането си от Макао и по време на пътуването до Хонконг тя изглеждаше нервна и потисната. Особено през последните няколко дни.

Имаше право, шумът беше непоносим.

— Е, хайде, ще тръгвам.

— Добре ли, ако извикам Ма-рий Син-клер днес?

— Да. Но не знам къде е и дали е пристигнала вече.

— Тя е на флагман. Пристига вчера с бавачка, А Тат и своя бална рокля. Тя черна и много красива. Ще струва на тебе двеста дола. Айейа, ако позволиш да подредя рокля, ще спестиш шейсет-седемдесет дола, няма значение. Нейна каюта до тази на брат.

— Откъде знаеш всичко това?

Нейна бавачка е четвърта дъщеря на сестра на майка на А Сам. Каква полза от петниста робиня А Сам, ако не информира майка и ако няма връзки?

— Кога си се виждала с майката на А Сам?

— О, тай-пан, ти толко смешен — извика Мей-мей, — не майка на А Сам, а аз. Всички китайски роби викат на тяхна господарка „майка“. Също като тебе наричат „баща“.

— Така ли ме наричат?

— Всички слуги наричат господар на къща „баща“. Това стар и много учтив китайски обичай. Значи А Тат, слугиня на Ма-рий казала на А Сам. А Сам, коя некадърна и капризна и заслужава камшик казала на своя майка — на мен. Наистина много просто. О, да, и да бъда абсолютно правилна, ако ти можеш да говориш китайски, ти ще наричаш А Сам дъщеря.

— Защо искаш да видиш Мери?

— Чувствам самотно, кога не говоря. Само ще говоря на кантонски, не безпокой. Тя знае, че аз съм тук.

— Откъде знае?

— А Сам казала на А Тат — каза Мей-мей, сякаш обясняваше на дете. — Естествено толко интересна новина А Тат казала на своя майка — на Ма-рий. Стара курва А Тат е скъпоценна мина на тайни.

— Курва ли е А Тат?

— Господи, тай-пан, това само фигурен език. Ти наистина трябва да лягаш. Много си прост тази сутрин.

Той свърши чая и бутна чинията настрана.

— Не е чудно, като слушаш всички тези глупости. Ще обядвам с Лонгстаф, така че ще се обадя на Мери. Никой друг не знае освен слугите, а те и без това знаят всичко.

Лим Дин отвори вратата. Беше личен слуга и готвач на Струан, дребен, набит човек на петдесет и няколко години, спретнато облечен в черни панталони и бяла туника. Имаше кръгло, засмяно лицеи живи хитри очи.

— Маса, миси и маса идва види господар. Може?

— Маса какво? — попита Струан, изненадан, че някой си позволява да дойде непоканен.

Лим Дин повдигна рамене.

— О, няма значение — каза Струан и стана от масата.

— Очакваш гости? — попита Мей-мей.

— Не. — Струан излезе от стаята и отиде в малката приемна. Отвори вратата в дъното и я затвори зад себе си. Озова се в коридора, който водеше през салона в отделни стаи в предната част на къщата. Още щом излезе в коридора, разбра, че посетителката е Шиваун. Ароматът на парфюма, който само тя носеше, беше променил леко дъха на въздуха.

Сърцето му заби учестено и гневът му се стопи. Продължи да крачи надолу по коридора и меките му кожени полуботуши тропаха каменния под. После сви към дневната.