— Има време.

— Но не и когато Струан е без жена.

Купър присви очи.

— Бихте ли одобрили такъв брак?

— Разбира се, че не. Но съвсем ясно е, че Шиваун харесва този човек. — После Тилмън добави внимателно: — Време е тя да се устрои. Още с пристигането си започна да ми създава ядове. Вече ми омръзна да й бъда пазач. Знам какво е мнението ви, така че поискай официално ръката й и да свършваме с това.

— Но не докато не съм сигурен, че тя ще ме приеме… охотно и напълно самостоятелно. Тя не е вещ, която може да се купува и продава.

— Съгласен съм, но все пак е жена и ще трябва да се подчини на това, което аз и баща й сметнем, че е най-добро за нея. Трябва да ви призная, че не одобрявам вашето становище, Джеф. Търсите си белята.

Купър не отговори. Докато гледаше Шиваун, почувства болка в слабините.

— Великолепна двойка — каза Мери, която отчаяно искаше да е на мястото на Шиваун. В същия момент тя изведнъж се почувства омърсена — заради тайния си живот, детето и заради Глесинг. Той бе толкова нежен към нея тази вечер, нежен и мъжествен, съвършен англичанин, съвсем чист човек. И едва не заплака от мъка, като си помисли колко безнадеждна е любовта й към тай-пана.

Тя успя да се усмихне и се замисли кой можеше да бъде бащата на детето — не че имаше значение, тъй като той беше китаец. Да роди китайско копеле! „Бих умряла по-скоро — каза си тя. — След два-три месеца ще започне да ми личи. Но няма да доживея, за да видя ужаса и отвращението по лицата им.“ Очите й се напълниха със сълзи.

— Хайде, стига, Мери — утешаваше я Глесинг. — Не бива да плачете за това, че ви направих комплимент. Вие наистина сте най-красивата жена, която съм виждал някога. Това е самата истина.

Тя избърса сълзите зад ветрилото. И сред ужаса, който замъгляваше съзнанието й, си спомни за Мей-мей. Може би тя щеше да й помогне. Може би китайците имаха средства за аборт. „Но това е убийство! Убийство! Обаче тялото е мое и няма бог, а ако родя дете, ще бъда прокълната завинаги.“

— Извинявайте, скъпи Джордж — каза вече по-спокойно, след като бе взела решението. — За момент се почувствах малко зле.

— Сигурна ли сте, че сте по-добре сега?

— О, да.

Глесинг почувства, че го обзема любов и желание да я защити. „Бедничкото крехко създание, нужен й е някой, който да се грижи за нея, и това съм аз. Само аз.“

Струан спря в самия център на площадката.

— Чудех се кога ще ми окажете честта, тай-пан — каза дяволито Шиваун.

— Този танц е във ваша чест, Шиваун — отговори галантно той.

Прозвуча първият акорд на най-влудяващата музика на земята — канкан. Див, весел, бурен и ритмичен танц, който бе завладял Париж още в трийсетте години и оттам превзел всички европейски столици, но бе забранен в най-изисканите кръгове като аморален.

Шиваун бе изумена:

— Тай-пан!

— Подкупих диригента — пошушна й Струан. Тя се поколеба, после, усетила всички скандализирани погледи, взе нехайно ръцете на Струан и се понесе в ритъма на музиката.

— Нали няма нищо да падне? — подхвърли й партньорът.

— Ако падне, ще ме защитите, нали?

В следващия миг те бяха вече увлечени в бурния ритъм. Шиваун се изтръгна от ръцете на Струан, ритна високо и показа панталоните си. Избухна възторжен вик и кавалерите се спуснаха да намерят партньорки. Сега вече всички танцуваха и ритаха, покорени от завладяващия свободен ритъм.

Музиката подлуди всички, абсолютно всички.

Когато свърши, избухнаха диви аплодисменти и продължителни викове „бис“, а оркестърът засвири отново. Мери забрави за детето, а Глесинг реши, че тази вечер ще поиска — настоява, по дяволите — Хорацио да благослови брака им.

Танцуващите продължаваха да се въртят вихрено, да ритат и да викат задъхано и после всичко свърши. Младите наобиколиха Струан и Шиваун, за да благодарят на него и да поздравят нея. Тя го държеше ревниво под ръка и вееше с ветрилото си, изключително доволна от себе си. Той изтри потта от челото си, останал много доволен от успеха на двата си залога — Тес и канкана.

Всички се върнаха по местата си и прислугата започна да разнася табли с храни по масите. Пушена сьомга, шунки и риба, стриди, миди и салами. Пресни плодове, донесени от Чен Шенг с лорчата, която бе извършила опасно пътуване чак до Манила. Рибици от прясно говеждо, купено от корабите и печено на открити огньове. Прасенца. Свински мариновани крачета в сладко желе.

— Кълна се — възкликна Сергеев, — че никога не съм виждал толкова храна и не съм прекарвал от години така хубаво, мистър Струан.