— Нито на мен, дявол я взел. — Брок плю гневно. — Да се качваме по корабите, казвам аз.

— Нима смятате, че има опасност? — попита Лонгстаф.

— Не знам, Ваше превъзходителство. Но нещо ми подсказва, че трябва да се измъкваме оттук — обясни Струан.

— Или поне да се качим на корабите. Засега търговията е приключила, така че можем да си вървим или да останем, ако искаме.

— Но те няма да посмеят да ни нападнат! — ядоса се Лонгстаф. — Защо им е? Какво печелят с това? Преговорите вървят чудесно.

Смешна работа.

— Просто предлагам, Ваше превъзходителство, да постъпим така, както винаги сте ни съветвали — да се подготвим за всякакви изненади.

Лонгстаф махна леко с ръка на офицера.

— Раздели хората си на три групи. Завардете източния и западния край. Също улица Хог. Не. Не пускайте никого по площада до ново нареждане.

— Да, сър.

Струан видя Кълъм, Хорацио и Горт, застанали близо до един фенер. Горт обясняваше на Кълъм как се зарежда мускет, а той слушаше внимателно. В сравнение със сина му, Горт изглеждаше здрав, жив и снажен. Струан отмести поглед и съзря Маус да разговаря в тъмното с висок китаец, когото не познаваше. Любопитен, тръгна към тях.

— Разбрахте ли нещо, Волфганг?

— Не, тай-пан. Никакви слухове, нищо. И Хорацио не е чувал. Гот им химел, нищо не разбирам.

Струан разгледа китаеца. Беше облечен в мръсни селски дрехи и изглеждаше на малко повече от трийсет години.

Тежки клепачи, надвиснали над проницателни очи, които гледаха Струан също така любопитно.

— Кой е той?

— Хунг Хсу Чун — отвърна гордо Волфганг. — Той е хака — кръстен, тай-пан. Аз го кръстих. Най-добър е от тях. С блестящ ум, прилежен, макар и селянин. Най-сетне имам човек, който ще разпространява слово и ще ми помага в делото му.

— Не е зле да му кажеш да си върви. Ако стане нещо и мандарините го хванат с нас, ще имаш един покръстен по-малко.

— Вече му казах, но той ми отговори: „Неведоми са пътищата господни и божите люде не обръщат гръб на неверниците.“ Не се безпокойте. Бог ще го пази и аз ще го защитавам със собствения си живот.

Струан кимна леко към човека и се върна при Лонгстаф и Брок.

— Аз се качвам на кораба и това е всичко! — заяви Брок.

— Тайлър, изпрати Горт и хората му да подсилят охраната на войниците там. — Струан посочи в тъмнината към улица Хог. — Аз ще завардя от изток и ще те прикривам, ако стане нужда. Можеш да отстъпваш насам.

— Ти гледай себе си — каза Брок, — а аз ще се погрижа за мене си. Да не си главнокомандващ, по дяволите! — После повика Горт. — Ти ще дойдеш с мен. Алмейда, ти и останалите чиновници вземете книгите и се качвайте на кораба.

Брок и хората му напуснаха градината и се отправиха към площада.

— Кълъм!

— Да, тай-пан?

— Почисти сейфа и се качвай на лорчата!

— Добре. — Кълъм понижи глас. — Разговаря ли с Брок?

— Да. Но не сега е времето, момче. Побързай. Ще говорим по-късно.

— Да или не каза?

Струан видя, че другите ги гледат и макар че много му се искаше да каже на Кълъм, мястото в градината не беше подходящо.

— Дяволите да те вземат! Няма ли да направиш както ти казах?!

— Искам да знам — каза Кълъм и очите му пламнаха.

— А аз не съм готов да обсъждам сега проблеми! Направи каквото ти казах!

Струан тръгна решително към входната врата. Джеф Купър го спря.

— Защо се евакуирате? Защо е това бързане, тай-пан?

— Просто вземаме предохранителни мерки, Джеф. Имате ли лорча?

— Да.

— С удоволствие ще приема на кораба си всеки, за когото на другите кораби няма място. — Струан погледна към Сергеев. — Гледката от реката е много приятна, Ваше височество. Не желаете ли да дойдете с нас?

— Винаги ли побягвате, когато площадът се изпразни и слугите изчезнат?

— Само когато това ми харесва. — Струан си проби път през навалицата. — Варгас, качете книгите на кораба, също и всички чиновници. Въоръжени.

— Да.

Когато другите търговци видяха, че Струан и Брок наистина се подготвят за бързо отстъпление, те изтичаха във фабриките си и събраха книжата, товарителниците и цялата документация за сезонната търговия, с която осигуряваха бъдещето си, и започнаха да ги качват в корабите си. Богатството не беше голямо и не представляваше особена причина за безпокойство, тъй като по-голямата част от търговията се извършваше чрез разменни сметки, а Брок и Струан бяха вече изпратили среброто си в Хонконг.

Лонгстаф разчисти бюрото си, постави кодовата книга и секретните документи в куфарчето и се присъедини към Сергеев в градината.

— Приготвихте ли се, Ваше височество?

— Не притежавам нищо важно. Намирам, че цялата тази работа е много странна. Има ли опасност или няма? Ако има опасност, къде са войските ви? А ако ги няма, защо да бягаме?

Лонгстаф се засмя.

— Умът на езичника е много различен от този на цивилизования човек. Вече повече от век правителството на Нейно величество се занимава точно с този въпрос. Така се научихме да решаваме китайските проблеми. Разбира се — добави той сухо, — ние не се занимава ме със завоевания, само с мирна търговия. Макар че наистина гледаме на тази област изцяло като сфера на британско влияние.