— Пригответе одеяла, бренди и мангал! — извика Струан на един от моряците. — Ваше височество, можете ли да движите десния си крак?

Сергеев го раздвижи леко и замижа от болка, но кракът се движеше.

— Хълбокът е наред, миличък. Сега стойте неподвижно!

Когато донесоха одеялата, той уви Сергеев в тях и го подпря по-удобно на стола зад кормчията, после му подаде бренди.

Пристигна мангалът. Струан откри раната и обилно я поля с бренди. После нагорещи ножа върху въглищата на мангала.

— Дръжте го, Уил! Кълъм, помагай!

Те коленичиха — Лонгстаф до краката и Кълъм край главата.

Струан пъхна нажежения нож в предната рана, спиртът пламна и Сергеев изгуби съзнание. Той я обгори и бързо пъхна ножа надълбоко, решен да използва момента, докато Сергеев е в безсъзнание. После го обърна на другата страна и отново допря ножа. Миризмата на изгоряло месо изпълни въздуха. Лонгстаф се извърна и повърна, но Кълъм продължаваше упорито да държи и да помага. Лонгстаф отново се обърна към тях.

Струан отново нагря ножа и наля още бренди в раната откъм гърба, обгори и нея дълбоко и цялостно. Главата го болеше от миризмата, по лицето му се стичаше пот, но ръцете му продължаваха работата, без да трепнат, защото знаеше, че ако раните не бъдат обгорени както трябва, ще започнат да гният и Сергеев със сигурност ще умре. С подобна рана оживяваше само един на десет човека.

Най-после свърши.

Превърза раната и изплаква устата си с бренди. Ароматът му прочисти миризмата на кръвта и на горящото месо.

После пое дълбоко въздух и погледна Сергеев. Лицето му беше сиво и безкръвно.

— Сега е в ръцете на съдбата — каза той. — Добре ли си, Кълъм?

— Да. Мисля, че да.

— Слизай долу. Заповядай да сгреят ром за всички помощници. Провери складовете. Сега на кораба ти си вторият след мен. Разпредели работа за всеки.

Кълъм напусна кърмовата част.

Двамата руснаци бяха коленичили до Сергеев. Единият от тях докосна Струан и заговори развълнувано — явно му благодареше. Струан им направи знак да останат до господаря си.

Той се протегна уморено, постави ръка на рамото на Лонгстаф, после го дръпна настрана и се наведе ниско над ухото му:

— Виждали ли сте някога мускети сред китайците?

Лонгстаф поклати глава.

— Не съм.

— Нито пък аз — каза Струан.

— Навсякъде стреляха пушки — каза Лонгстаф загрижено, с побеляло лице. — Нещастен случай.

Струан помълча малко.

— Ако умре, ще си имаме големи главоболия, нали?

— Да се надяваме, че няма да умре, Дърк. — Лонгстаф прехапа устни. — Трябва веднага да уведомя Външния секретар за случая. Трябва да направя разследване.

— Да.

Лонгстаф погледна сивото мъртвешко лице. Сергеев дишаше съвсем слабо.

— Ужасно неприятно!

— От разположението на раната и от мястото, където беше застанал и където падна, няма съмнение, че куршумът е наш.

— Беше нещастен случай.

— Да. Но куршумът е могъл да бъде насочен.

— Невъзможно. Кой би желал да го убие?

— Кой би желал да убие вас? Или Кълъм? Или може би мен? Ние всички бяхме много близо един до друг.

— Кой?

— Имам немалко врагове.

— Брок не би ви убил хладнокръвно.

— Не казвам, че би го направил. Предложете награда за предоставена информация. Някой може да е видял нещо.

Заедно наблюдаваха Селцето. Сега то бе останало далеч от дясната страна. Виждаха се само пламъци и пушек над покривите на Кантон.

— Това нападение беше чиста лудост. Не се е случвало по-рано. Защо им беше да правят това? Защо? — попита Лонгстаф.

— Не зная.

— Този път, като стигнем в Хонконг, ще тръгнем на север, по дяволите! Императорът ще съжалява много, задето е дал тази заповед!

— Да. Но първо трябва да ударим по Кантон.

— Но това е загуба на време!

— Да ударим до една седмица. Не е необходимо да искате разрешение за това. Отново поискайте откуп за Кантон. Шест милиона таела.

— Защо?

— Ще ви е необходим най-малко един месец, за да подготвите атака на север. Времето още не е подходящо за флотилията. Трябва да чакате и подкрепленията. Кога пристигат?

— След месец. Шест седмици.

— Добре. — Лицето на Струан доби по-твърдо изражение. — Междувременно Ко-хонгът ще намери шест милиона таела.