Хората в лорчите се отделиха бързо от брега и много от корабите заплуваха към средата на реката. Странното беше това, че множеството продължаваше да не им обръща внимание.

От фабриката на Тилмън — Купър започна да извира пушек. Цялата сграда пламна изведнъж с повея на вятъра и огънят озари нощта.

Струан видя как Брок изхвърча от фабриката в едната ръка с мускет и в другата с кама, с джобове, натъпкани с книжа. Главният му счетоводител Алмейда тичаше напред към кораба, прегърбен под тежестта на книгите, охраняван от Брок, Горт и хората им. След това нова тълпа нападна източния край и помете войниците. Струан разбра, че е време да бяга.

— На кораба! — изрева той и се извърна към градинската порта.

Замръзна на мястото си. На стената се беше облегнал Сергеев с пистолет в едната ръка и с рапира в другата. До него се беше изправил Лонгстаф. — Време е да бягаме! — изкрещя той, за да надвика врявата.

Сергеев се разсмя:

— Накъде?

Чу се гръмотевична експлозия, когато пламъците обхванаха арсенала на американците, сградата се разтърси и посипа китайците с горящи отломки, като някои уби, а други осакати. Триадските знамена прекосиха улица Хог и разяреният рояк от грабители ги последва, като последователно рушеше източните фабрики. Струан беше вече отминал портата, когато си спомни за Кълъм. Извика на хората си да го прикриват и се втурна обратно.

— Кълъм! Кълъм!

Кълъм се появи и затича надолу по стълбите.

— Забравих нещо — каза той и побягна презглава към лорчата.

Сергеев и Лонгстаф все още чакаха с хората до портата. Третата тълпа, която се разля по площада, им пресече пътя и нападна фабриката, която бе до тяхната. Струан му посочи стената и те я пресякоха. Кълъм падна, но баща му го вдигна и двамата се втурнаха към корабите. Сергеев и Лонгстаф ги следваха по петите.

Множеството ги остави да минат, но след като те тръгнаха да пресичат площада и освободиха пътя към фабриката, водачите нападнаха градината. Много от китайците носеха факли. И се нахвърлиха върху „Ноубъл хаус“.

Сега вече от повечето фабрики извираха пламъци, някъде се сгромоляса покрив с тежка въздишка и нови огнени езици близнаха хилядното множество на площада.

Брок стоеше на главната палуба на лорчата си и сипеше ругателства върху екипажа. Всички бяха въоръжени и пушките им сочеха брега.

Застанал на кърмата, Горт видя как освободиха предното и задното въже. Когато лорчата започна да се отдалечава от пристана, той грабна един мускет, прицели се в струпаните пред входа на тяхната фабрика китайци и дръпна спусъка. Видя как падна един човек и се ухили злобно. Вдигна втори мускет. Тогава забеляза как Струан и другите тичат пред кораба, пред тях и зад тях лутащи се китайци. Прицели се внимателно, сигурен, че никой не го наблюдава. Струан бе между Кълъм и Сергеев, а Лонгстаф до тях. Дръпна спусъка.

Сергеев се завъртя и се строполи на земята.

Горт грабна друг мускет, но Брок се втурна на кърмата.

— Тичай напред и постави хора при оръдието на носа! — извика той. — Никаква стрелба без моя заповед! — Той бутна Горт напред и закрещя на хората му. — Поемете кормилото, за бога! Отпуснете рифовете и вдигнете всички платна! — Той погледна към брега и видя Струан и Лонгстаф, наведени над Сергеев, до тях Кълъм и китайците, налитащи към тях. Грабна мускета, който Горт бе изпуснал, при цели се и стреля. Един от водачите падна и тълпата се поколеба.

Струан вдигна Сергеев на рамото си.

— Стреляйте над главите им! — заповяда той.

Хората му се извъртяха и изстреляха залп от близко разстояние. Китайците най-отпред се дръпнаха, а тези, които бяха зад тях, напираха напред. Истерията и суматохата, които последваха, дадоха на Струан и хората му достатъчно време да препуснат към кораба си.

На пристана до лорчата ги чакаше Маус заедно със странния покръстен китаец. И двамата носеха оръжия. В едната си ръка Маус държеше библия, а в другата кама и крещеше:

— Боже милостиви, прости на тези бедни грешници.

Той размаха камата във въздуха и тълпата отстъпи.

Когато всички се качиха в кораба и отплуваха до средата на течението, обърнаха се да погледнат назад.

Цялото селце гореше. Танцуващи пламъци, кълба пушек и демонски писъци се сливаха в един общ ад.

Лонгстаф бе коленичил до Сергеев, който лежеше на квартердека. Струан отиде бързо до тях.

— Вървете отпред! — извика той на Маус. — Наблюдавайте!

Сергеев бе пребледнял от шока и се държеше за левия хълбок.

Слугите стенеха ужасени. Между пръстите му се процеждаше кръв. Струан ги изблъска настрана и разпори предната част на панталоните му. Изряза крачола. Куршумът бе пробил корема надълбоко и косо само на инч от половия орган и бе проникнал в дясното бедро. Кръвта струеше обилно, но не шуртеше. Струан се зарадва, че раната не е в стомаха, както бе очаквал. Той обърна Сергеев по корем и руснакът изстена сподавено. Задната част на бедрото бе разкъсана, където бе изхвърчал куршумът. Струан пипна внимателно раната и извади малко късче счупена кост.