— Разбира се. Това е напълно възможно.

— Какво можете да ми кажете за Меган Райли?

— Дойде да работи при нас само преди два месеца. Мистър Бърджин отдавна казваше, че му трябва помощник. Защото няма да практикува вечно, а работата е толкова много, че ще стигне и за втори адвокат. Разбира се, по това време той вече представляваше мистър Рой и това отнемаше доста голяма част от времето му.

— Имаше ли много кандидати за мястото?

— Няколко. Но Меган веднага му допадна.

— Вие харесвате ли я?

— Тя е добро момиче и много работи. Допуска и грешки, разбира се, но това се дължи на недостатъчния й опит. Мистър Бърджин беше добър наставник за нея и много й помагаше… — Жената изведнъж млъкна.

— Какво? — втренчено я погледна Мишел.

— Мистър Бърджин и съпругата му нямаха деца. Според мен той възприемаше Меган като своя дъщеря или дори като внучката, която никога не е имал. Може би това беше една от причините да я вземе на работа. Другите кандидати бяха по-възрастни.

— Това мога да го разбера — кимна Мишел. — Вероятно Бърджин е разговарял с нея и в деня, в който… в който се случи нещастието с него. Да ви е споменала нещо подобно?

— Не. Но ако се е случило в извънработно време, едва ли щеше да ми каже. На другия ден отиде направо в съда. Чухме се едва следобед и аз веднага изпратих онова съобщение на Шон.

— Меган твърди, че е взела със себе си цялата документация по делото Рой. Дали не е забравила нещо?

— Ако желаете, мога да проверя.

— Моля ви.

Двайсет минути по-късно Хилари се появи с тънка папка, съдържаща само два листа.

— Открих това в документацията на друг клиент — обясни тя. — Явно става въпрос за грешка. По тази причина не го е взела.

Мишел отвори папката и се втренчи в най-горния лист. Беше федерално разпореждане, което задължаваше Тед Бърджин да предостави пълна информация за обстоятелствата, при които е поел юридическата защита на Едгар Рой. Подписът най-отдолу я накара да трепне.

Специален агент Брандън Мърдок.

Шон се прибра в мотела на разсъмване и буквално рухна в леглото. Събуди се късно, но успя да хване обяда. Меган все още не се беше обадила. В крайна сметка той не издържа и набра телефона й, но се включи гласова поща. После прегледа документите по делото два пъти, но не откри нищо интересно. Нещата бяха в съвсем начална фаза. Нямаше как да разбере към каква защитна стратегия се е ориентирал Бърджин. Това беше обяснимо, защото делото все пак беше в началото си. Опитен адвокат като Тед просто бе опипвал пътя, по който му бе предстояло да поеме. А и липсата на сътрудничество от страна на Едгар Рой никак не му беше помогнала.

Свечеряваше се. Шон отби на банкета наетата кола със строшените стъкла и слезе. Полицията и ФБР отдавна бяха приключили с огледа на местопрестъплението, отнасяйки със себе си и жълтите ограничителни ленти.

Започна от мястото, на което беше спряла колата. Представи си как Бърджин пътува сам по пустия път. Какво го беше накарало да отбие и да спре? Може би някой закъсал водач, който е махал с ръце за помощ? Бърджин беше разумен човек, но от онова поколение, което винаги бе склонно да помогне.

Но, от друга страна, бе седемдесетгодишен, сам и без оръжие. Логиката сочеше, че би трябвало да продължи пътя си. Ако убиецът бе симулирал авария, за да го накара да спре, той би могъл да го подмине, а после да се обади на 911. Нищо не бе налагало да спре и да свали страничното стъкло, за да получи куршум в главата.

И така, той не би трябвало да спира дори и да бе познавал човека, който бе изскочил на пътя. Това заключение накара Шон да обмисли друга вероятност: Бърджин бе имал среща с някой и този някой го бе убил. Той огледа чакълестия банкет, а мислите му се върнаха към фаталната нощ. Не бяха забелязали никакви следи от друга кола, но той се принуди да признае, че и не направиха кой знае какво преди появата на полицията. Ако на пътя бе имало друга кола, от нея би трябвало да са останали някакви следи. Следи, които полицията и ФБР нямаше как да пропуснат.

Шон погледна към гората. Щатските полицаи бяха извършили предварителен оглед на периметъра, отлагайки истинското претърсване за след разсъмване. Дали бяха открили нещо? И ако да, дали Добкин знаеше за него, или ФБР бе решило да държи на тъмно всички, включително местните власти?

Всичко това беше свързано и с най-главния въпрос: ако бе имало среща, с кого бе тя? И по каква причина?

Въпреки своята отзивчивост и загриженост за околните Бърджин съвсем не беше глупак. Дори при най-малкия шанс за нападение срещу него, той не би се появил тук. Дали това бе имало някаква връзка с Едгар Рой? Заключението беше: да, би трябвало да има. Просто защото Рой бе единствената причина за появата на Бърджин в щата Мейн.