При това положение кръгът на заподозрените се стесняваше значително. Дали този кръг започваше и се затваряше между стените на „Кътърс Рок“?

В далечината се появи светлината на фарове. Отначало Шон реши, че става въпрос за случайно преминаващ автомобил, но колата намали, отби от пътя и спря зад форда.

Ерик Добкин не беше в униформа, а колата му не беше патрулка на щатската полиция, а обикновен цивилен пикап додж. Подметките му звучно затропаха по асфалта. Беше облечен с джинси и пуловер с логото на щатския университет в Мейн. На главата му имаше бейзболна шапка на „Ред Сокс“. Приличаше на гимназист, който се прибира след поредния мач.

— Какво търсиш тук? — попита Добкин, без да вади ръцете си от джобовете.

— Не е ли очевидно? — отвърна Шон. — Оглеждам местопрестъплението.

— И?

— Нищо особено.

— Наистина ли мислиш, че е познавал убиеца си?

Погледът на Шон се плъзна към тъмната гора зад гърба на Добкин. Намираха се на километри от океана, но въпреки това солта във въздуха се чувстваше съвсем осезаемо и проникваше във всяка пора на кожата му. Като цигарения дим в някой бар.

— Това е само предположение. Заради страничното стъкло. И поради факта, че е спрял — посред нощ, на абсолютно безлюден път. Едва ли би го направил за непознат.

— Може би някой го е подмамил с фалшива повреда. Обикновено хората спират да помогнат. Дори ти го направи.

— Така е — неохотно кимна Шон. — Но ние бяхме двама, освен това партньорката ми имаше пистолет.

— Хипотезата ти, че го е спрял полицай, звучи убедително, но според мен не е станало така. Районът действително е изолиран, но тук всички се познаваме. Външен човек с полицейска кола няма как да остане незабелязан.

— Според мен си прав. Има далеч по-лесни начини да ликвидират Тед, ако някой е пожелал смъртта му. — Шон замълча за момент и го погледна в очите. — Напълно ли сте отстранени от разследването?

— Не напълно. То действително се води от ФБР, но не могат да минат без нас.

— Открихте ли нещо интересно тук?

— Нищо. Щях да кажа на партньорката ти, ако бяхме открили.

— Ами ако е имал среща с някого? — подхвърли Шон. — Това би обяснило както спирането на банкета, така и свалянето на стъклото. Не открихте ли следи от присъствието на друга кола?

— Ако питаш за следи от гуми — не. Но те лесно могат да бъдат заличени — изкарваш колата на асфалта и просто изравняваш чакъла с крак. Но с кого би си направил среща на такова място?

— Надявах се ти да имаш някакви идеи.

— За разлика от теб аз не познавах този човек.

Репликата прозвуча малко по-обвинително, отколкото възнамеряваше Добкин.

— Исках да кажа, че ако е имал среща с някого, той най-вероятно е бил местен човек — поясни Шон. — А след като тук не живеят много хора, може би ти имаш някакви по-конкретни предположения. Може би някой от „Кътърс Рок“? Ти вероятно познаваш хората, които работят там.

— Част от тях — кимна Добкин.

— Слушам те.

— Не съм сигурен, че имам какво да кажа.

— Или не искаш?

— Все едно.

— Но си разговарял с партньорката ми.

— Точно така. Между другото, къде е тя?

— Проверява разни неща.

— Ако усети, че се бъркате в разследването, Мърдок ще ви разкъса.

— Няма да ни е за пръв път. Често се случва да се пречкаме на официалната машина.

— Само те предупреждавам.

— Защо спря тук, след като нямаш какво да ми кажеш?

— Защото един човек е убит и аз искам да открия извършителя.

— И аз искам същото.

Добкин плъзна подметката си по асфалта.

— Над мен има началници, но ти не си сред тях — рече той и с въздишка добави: — Освен това имам семейство. Съжалявам, но нямам намерение да губя службата си заради вас.

— Ясно. Разбирам те. Благодаря за това, с което ни помогна.

Шон се обърна и тръгна към колата си.

— Имаш ли представа кой е стрелял по вас? — подвикна след него Добкин.

— Не — обърна се Шон. — Но във всеки случай беше отличен стрелец.

— Ще се опитам да направя нещо по въпроса.

— Добре.

— Защо не се обърна към полицията? Някой се е опитал да ви убие все пак.

— Не. Беше предупреждение. Различно е.

— Въпреки това ще се опитам да направя нещо.

— Както искаш.

— Май не го приемаш сериозно, а?

— Напротив, приемам го съвсем сериозно. Просто се съмнявам, че ще откриеш нещо.

— Ние умеем да си вършим работата — сковано отвърна Добкин.

— Сигурно. Но нещо ми подсказва, че и противникът е не по-малко добър.