Шрифт:
— От тук отивам при прокурора — увери я Шон. — Надявам се да получа обяснения, а после ще те измъкна.
— Ами ако решат, че представлявам риск за гражданската авиация?
— Ще имам грижата това да не се случи. Преди време съм практикувал право по тези места.
— Дано да се получи — промълви със съмнение тя.
— И аз се позабавлявах снощи — подхвърли той, след което й разказа за случката с непознатия, който беше следвал Карла Дюкс.
— Господи, какво става там? — възкликна отчаяно Мишел.
— Със сигурност нещо повече, отколкото очаквахме — мрачно отвърна той.
След един час Мишел беше свободна. Върнаха й и джипа, с който последва Шон до „Боърс Хед“, за да хапнат.
— Как успя да ме освободиш? — попита тя.
— Гарантирах за теб. Ако избягаш, ще ми изпържат задника.
— Добре, в такъв случай ще опитам да се задържа в това полукълбо.
— Споделих с прокурора обстоятелствата около смъртта на Бърджин и резултатите от разследването ни в Мейн. Той е разумен човек, освен това е познавал Тед. Съгласи се, че едва ли имаш нещо общо с убийството на Хилари. Аз му обясних, че правим всичко възможно да открием убиеца на Тед и част от разследването ни е довело тук. Той решително взе наша страна.
— Това е добре.
— Странното е, че изобщо не беше чувал за смъртта на Бърджин. Явно някой държи нещата под плътен похлупак.
— ФБР има тази възможност.
— И аз мисля така — кимна Шон. — Хилари едва ли е разтръбила новината, а Меган тръгна за Мейн веднага след като я научи.
— Предполагам, че доста хора ще бъдат шокирани. Особено сега, след убийството на Хилари.
— Ами писмото, което откри сред документите на Бърджин? Струва ми се крайно необичайно, че агент Мърдок изисква информация за клиента му.
— Боже, забравих да ти кажа най-важното! — възкликна Мишел и бръкна в джоба си за листа, който беше откъснала от гаранционната книжка на стария форд. — Предполагам, че е държал адреса в жабката, защото е възнамерявал да я посети с колата.
— Кели Пол, значи — отбеляза Шон, погледна часовника си и набра номера на мобилния си телефон, докато Мишел похапваше от рибата и пържените картофи в чинията пред себе си.
— Кели Пол, моля? Здравейте, аз съм Шон Кинг. Работя с Тед Бърджин по случая „Едгар Рой“. Ало?…
Телефонът му изтрака на масата.
— Затвори ли ти? — попита Мишел, след като преглътна хапката панирана камбала.
Той кимна.
— Предполагам, че тя е клиентката.
— Жена?
— Положително звучеше като жена. Попита кой е, след което веднага затвори.
— Мислиш ли, че е научила за смъртта на Бърджин?
— Нямаше начин да разбера. — Той погледна листчето в ръката си. — Ако не греша, този адрес е в Югозападна Вирджиния, на четири час път с кола.
Мишел пресуши чашата студен чай пред себе си.
— Нека си поръчам едно голямо кафе и после тръгваме!
— Чакай малко. Според мен не е разумно да напускаш района. Полицията със сигурност ще поиска да те разпита още веднъж.
— Значи и ти няма да ходиш — отсече тя. — Вече се разделихме веднъж и едва оцеляхме.
— Тук си права — въздъхна Шон и набра някакъв номер. — Фил, обажда ти се Шон Кинг. Как си с времето тази вечер? Искам да разменя две думи с теб. Какво ще кажеш за осем? Чудесно, благодаря ти.
Изключи телефона и направи знак на сервитьорката за сметката.
— Какво си намислил? — изгледа го любопитно Мишел.
— Да се оставя на милостта на прокуратурата с лична молба да свалят заповедта да не напускаш района на Шарлотсвил. Ако не стане, ще трябва да заложа цялото си имущество, за да ти платя гаранцията.
— Според мен и десет процента стигат — поклати глава тя.
— В момента десет процента също ще се отразят зле на финансите ми. Частното разследване гълта страшно много пари. Или пируваш, или гладуваш. А в момента не съм сигурен, че ще покрием дори транспортните си разходи.
— Ами ако не се получи нищо?
— Ще те измъкна в чувал. При всички случаи трябва да се срещнем с тая Кели Пол.
— Според теб тя е ключът, така ли?
— И то единственият. Крайно необходим за смяна на темпото.
24
Шон се върна от срещата с прокурора широко усмихнат. Мишел го чакаше в джипа си.
— Май всичко е наред, а? — подхвърли тя.
— За момента забравят за ареста — тържествуващо отвърна той. — Няма да има съдебно разследване, следователно гаранцията отпада. Свободна си да пътуваш, накъдето ти видят очите. В моята компания, разбира се.