— Шегуваш се — каза той, макар да не го вярваше. Спайсър нямаше чувство за хумор и определено се отнасяше сериозно към парите.

— Нищо подобно. Освен това променяме процента ти.

— В никакъв случай. Сделката си е сделка.

— Сделките винаги могат да бъдат променени. Отсега нататък твоят дял ще бъде колкото нашия. Една четвърт.

— И дума да не става.

— Тогава си уволнен.

— Не можете да ме уволните.

— Току-що го направих. Да не би да мислиш, че не можем да намерим друг подкупен адвокат, който да ни пренася пощата?

— Аз знам прекалено много — каза Тревър. Бузите му внезапно порозовяха, а езикът му изпръхна.

— Не се надценявай. Не си толкова незаменим.

— Напротив, съм. Мога да ви издам.

— И ние можем да те издадем, самохвалко. Само че за разлика от теб ние вече сме в затвора. Ти си този, който има какво да губи. Ако почнеш да създаваш проблеми, ще дойдеш от другата страна на барикадата.

Болка прониза челото на Тревър и той затвори очи. Не беше в състояние да спори. Защо беше останал толкова до късно снощи в бара? Трябваше да бъде бодър за срещите си със Спайсър. Вместо това беше уморен и полупиян.

Зави му се свят и той си помисли, че пак ще започне да му се повръща. Направи си сметката. Спореха за разликата между сто шейсет и седем и сто двайсет и пет хиляди долара. Честно казано, и двете суми му звучаха добре. Не можеше да рискува да бъде уволнен, защото бе успял да пропъди и малкото клиенти, които имаше. Прекарваше по-малко време в кантората и не отговаряше на обажданията им. Беше намерил далеч по-доходоносна работа и беше пратил по дяволите дребните клиенти.

Освен това не можеше да се сравнява със Спайсър. Този човек нямаше съвест. Той беше подъл мошеник, който отчаяно се стремеше да натрупа колкото се може повече пари.

— Бийч и Ярбър одобряват ли това? — попита Тревър, макар прекрасно да знаеше, че са съгласни, а и да не бяха, той нямаше как да разбере.

— Разбира се. Те вършат цялата работа. Защо ти да получаваш повече от тях?

Наистина звучеше малко несправедливо.

— Добре де, добре — каза Тревър. Главата продължаваше да го боли. — Не случайно сте в затвора.

— Не пиеш ли прекалено много?

— Не! Защо питаш?

— Познавам много пияници. Изглеждаш ужасно.

— Благодаря. Ти си гледай своята работа, а аз ще си гледам моята.

— Дадено. Само че никой не иска пияница за адвокат. Ти ръководиш всичките ни пари, спечелени по незаконен път. Ако си поразвържеш езика в някой бар, ще започнат да ти задават въпроси.

— Мога да се контролирам.

— Добре. Освен това внимавай. Ние изнудваме хората, създаваме им неприятности. На тяхно място аз бих се изкушил да дойда и да се опитам да разбера това-онова, преди да кихна парите.

— Те са твърде изплашени.

— Въпреки това си дръж очите отворени. Ти трябва да бъдеш трезвен и внимателен.

— Благодаря за съвета. Нещо друго?

— Да, искам да заложиш на няколко мача. — Това беше разговор по същество. Спайсър разтвори един вестник и те започнаха да отбелязват залозите.

Тревър си купи бира от едно магазинче край Тръмбъл и бавно започна да я пие, докато пътуваше към Джаксънвил. Опитваше се да не мисли за техните пари, но не можеше да се сдържи. Общо в тяхната сметка и в неговата в офшорната банка имаше малко повече от двеста и петдесет хиляди долара — пари, които той можеше да вземе когато си поиска. Като прибавим половин милион долара, ставаха седемстотин и петдесет хиляди!

Никога нямаше да го хванат, че е откраднал мръсни пари, и тъкмо това беше най-хубавото. Жертвите на Братята не се оплакваха, защото се срамуваха. Те не бяха престъпили никакви закони. Просто ги беше страх. Братята от своя страна извършваха престъпление. Към кого можеха да се обърнат, ако парите им изчезнеха?

Трябваше да спре да мисли по този начин.

И все пак как можеха да го хванат Братята? Той щеше да бъде на яхтата си и да кръстосва острови, за които те не бяха и чували. А когато най-сетне ги пуснеха, нима щяха да имат енергията, парите и волята да го открият? Разбира се, че не. Те бяха стари. Бийч вероятно щеше да умре в Тръмбъл.

— Спри! — каза си той.

Отиде пеш до „Бийч Джава“, за да си вземе тройно капучино, а после се върна в кантората си, решен да свърши нещо полезно. Включи се в интернет и откри имената на няколко частни детективи във Филаделфия. Когато започна да звъни, беше почти шест часът. Първите два пъти попадна на телефонен секретар.

Третият път звънна в приемната на Ед Паноци. Детективът сам вдигна слушалката. Тревър обясни, че е адвокат от Флорида и търси човек, който да му свърши спешна работа в Ъпър Дарби.