— Тази кампания не е за Индиана — каза той, като успя да се усмихне. — Тя засяга всички петдесет щата. Тя засяга работниците в цялата страна, които ще трябва да плащат по-високи данъци, за да финансират скъпоструващите ви военни проекти, мистър Лейк. Не можете сериозно да искате да удвоите военния бюджет.

Лейк изгледа твърдо опонента си.

— Говоря сериозно. И вие бихте говорили така, ако искахте силна армия. — Той продължи с безкрайни статистически данни, които се подкрепяха взаимно. Представяше безспорни доказателства за слабата боеспособност на Съединените щати и когато най-сетне свърши, всички бяха убедени, че американската армия би се затруднила да навлезе дори на Бермудите.

Тари обаче разполагаше с данни за противното — дебел лъскав ръкопис, представен му от група бивши адмирали. Той го размаха пред камерите и заяви, че подобно въоръжаване е излишно. Според него в света цареше мир, като изключим няколко граждански и регионални войни, които не засягаха американските интереси, а САЩ бяха единствената останала суперсила. Студената война беше история. Китайците бяха на десетки години от постигането на някакво слабо подобие на равенство. Защо да товарим данъкоплатците с разработване и производство на нови оръжия за милиарди долари?

Известно време двамата кандидати спориха откъде да се вземат парите и Тари успя да отбележи няколко слаби точки. Само че тук бяха на територията на Лейк и докато дискутираха, стана ясно, че конгресменът знае много повече от своя опонент.

Лейк остави най-силния си довод за накрая. По време на десетминутното си заключение той се върна на въпроса за Индиана и продължи да изброява срамните провали на Тари по време на неговия единствен мандат. Тезата му беше проста и много ефектна: щом губернаторът не може да управлява един щат, как би могъл да управлява цялата страна?

— Аз не осъждам жителите на Индиана — каза Лейк. — Всъщност те имаха благоразумието да върнат мистър Тари към частния му живот след един-единствен мандат. Те разбраха, че той се е справил зле. Затова едва трийсет и осем процента гласуваха за него, когато той поиска още четири години. Трийсет и осем процента! Би трябвало да вярваме на гражданите на Индиана. Те познават този човек. Те знаят как управлява той. Те направиха грешка, а после оттеглиха подкрепата си. Би било жалко останалата част от страната да направи същата грешка.

Направените моментално проучвания показаха убедителна победа на Лейк. Веднага след дебата от „Ди-Пак“ се обадиха на хиляда гласоподаватели. Почти седемдесет процента смятаха, че Лейк е бил по-добрият от двамата.

По време на късния полет от Питсбърг до Уичита бяха отворени няколко бутилки шампанско и започна малко празненство. Непрекъснато пристигаха резултати от социологически проучвания, като всеки следващ беше по-добър от предишния. Всички тържествуваха.

Лейк не беше забранил алкохола на своя боинг, но не насърчаваше употребата му. Ако член на екипа му си пийнеше, това винаги ставаше тайно и набързо. Някои мигове обаче трябваше да се отпразнуват. Самият Лейк с удоволствие изпи две чаши шампанско. С него бяха само най-приближените му хора. Той им благодари и ги поздрави с победата. Докато отваряха още една бутилка, изгледаха за удоволствие основните точки от дебата. Спираха видеото всеки път, когато губернатор Тари изглеждаше особено объркан, и избухнаха в смях.

Тържеството обаче беше кратко; умората ги застигна. Седмици наред тези хора спяха по пет часа на нощ. През нощта преди дебата повечето от тях бяха спали още по-малко. Самият Лейк беше изтощен. Довърши третата си чаша — за пръв път от много години пиеше толкова, — настани се в голямото кожено кресло и се зави с дебело одеяло. Останалите се изтегнаха в мрака на салона.

Лейк не можеше да заспи, както често му се случваше по време на полет. Имаше твърде много неща, за които да мисли и да се тревожи. Но сега нямаше как да не се наслади на победата в дебата и докато се въртеше под одеялото, Лейк си повтаряше най-добрите реплики от вечерта. Беше се справил блестящо, макар че никога не би казал това пред друг човек.

Номинацията му беше в кърпа вързана. Той щеше да бъде героят на партийния конгрес, а после четири месеца щеше да се състезава с вицепрезидента, продължавайки достойно най-великата американска традиция.

Той включи една лампичка за четене над главата си. През няколко места от него имаше и друга такава, близо до пилотската кабина. Още някой не можеше да заспи. Като изключим това, в самолета беше тъмно. Помощниците му буквално хъркаха под одеялата си — съсипани от работа млади хора, които вече бяха напълно изтощени.