— Ето го там! Връща се към края на острова. Заобиколете го! — Изпразни пистолета си и хукна през гората.

Веднага последва страхотна олелия от викове и изстрели.

— Ето го!

— Оттук! Обградете го!

Хал тикна лицето на Том в сухите листа по земята.

— Тихо! Не мърдай!

До самата му глава се чуха стъпки, но той дори не се опита да вдигне лице. Чу как шумът от смачкани сухи листа се отдалечава към източния край на острова, а виковете на Аболи се носеха все по-слаби.

Постепенно се възцари тишина и Хал освободи врата на Том от хватката си.

— Кой крак е? — попита студено той.

Том се изправи задъхан.

— Този.

Хал го опипа с пръсти и каза осъдително:

— Напуснал си поста си. Заради теб можеха всички ни да избият. Овчата ти глупост излага Аболи на смъртна опасност.

— Съжалявам, но просто трябваше да го направя — отвърна все още задъхан Том. — Намерих Дори!

Ръцете на Хал замръзнаха и той погледна Том с бледо под лунните лъчи лице.

— Намерил си го? Къде?

— В крепостта. Говорих с него през прозореца.

— Господи! — прошепна Хал. Гневът му се уталожваше. — Как е той?

— Много е уплашен, но нищо не са му сторили. Окован е в една от килиите откъм северозападната страна.

Хал се замисли и каза:

— В момента не можем да направим нищо за него. Трябва да се върнем на кораба. — Стисна здраво рамото на Том. — Добре си се справил, но никога повече не нарушавай заповедите ми. Глезенът ти се подува бързо. Трябва да се връщаме на брега. — Стана и изправи Том на крака. — Облегни се на мен! Тръгваме!

По-голямата част от оставащата нощ премина в мъчително промъкване през гората към южния край на острова. Въпреки нетърпимите болки, Том не преставаше да се тревожи за съдбата на Аболи. Спираха на всеки половин час, за да се ослушват за него или преследвачите му, но повече нищо не чуха.

Луната се спускаше към материка, когато най-сетне успяха да се довлекат до птичата колония. Глезенът на Том бе отекъл като тиква и Хал го влачеше, поел върху себе си голяма част от тежестта му.

Яйцата се търкаляха и хрущяха под стъпките им, а птиците се надигнаха в тъмен облак над тях, грачеха и кръжаха около главите им в лунната светлина. Налитаха да ги кълват по главите, но и двамата носеха дебели шапки.

— Пази си очите! — извика Хал, докато се мъчеха да прогонят пернатите с ръце. — Клюновете им са като копия.

— Хората на Ал Ауф ще чуят тая патърдия, независимо от разстоянието.

Най-накрая, въпреки какофонията от птичи гласове, те чуха шума от прибоя в заливчето и преодоляха последните няколко ярда. Хал забеляза тъмното петно върху пясъка, където бе оставил ракетите.

— Слава Богу! — прошепна той, защото и двамата бяха вече на края на силите си. Изведнъж нададе тревожен вик: — Пази се! Засада!

От тъмнината излезе огромна тъмна фигура. Хал пусна Том на пясъка и измъкна сабята си.

— Какво ви забави толкова много, Гундуане? След час ще съмне — проговори Аболи в тъмнината.

— Аболи! Бог да те благослови!

— Лодката чака отвъд прибоя — каза им Аболи и вдигна Том като малко дете. — Не пускайте ракета! Ще я видят пиратите. Хайде, време е да напуснем това място.

Свирна един път пронизително и силно, а откъм тъмното море свирнаха в отговор. После Том дочу скърцането на весла в ключовете им — Големият Дениъл насочваше катера към тях.

„Серафим“ се промъкваше към сушата в безлунната нощ. Минали бяха два дни, откак Хал и Том се измъкнаха като по чудо от острова. Корабът се плъзна безшумно през последната миля и след тихата команда на Хал, изви нос срещу вятъра и спря. Хал отиде до релинга и се ослуша внимателно. Бумтенето на прибоя по откритите брегове на Flor de la Mar едва-едва се долавяше, но нямаше никакво съмнение, че островът е близо.

— На около миля сме от брега — потвърди Нед предположението на Хал.

— Спускай лодките! — заповяда Хал. — Оставям кораба под твоята команда, мастър Тайлър. Стой тук и чакай сигнала ни!

— Слушам, капитане! Късмет, сър!

Лодките бяха наредени една зад друга на палубата. Една по една се изнасяха през борда и спускаха във водата по протежение на кораба. После въоръжените мъже слязоха в тях бързо и мълчаливо, като заемаха местата си по пейките на гребците.

Когато Хал тръгна към стълбата, видя застаналия до релинга Том, подпрян на патерицата, която му бе направил един от дърводелците.