Дориан усети как всичките му бунтовни пориви повяхват в присъствието на този човек. Без да си дава сметка какво върши, той потъна в дълбок поклон.

Ал Ауф остана смаян и реши да се възползва от неочакваната възможност, с надежда че момчето ще се въздържи от по-нататъшни забележки по повод разни кози и гнили зъби.

— Говори на възвишения принц! Поздрави го на езика на Пророка! — заповяда той.

Без да се замисля особено, Дориан си спомни един урок с Алф Уилсън през един дълъг следобед на задната палуба на „Серафим“, легнал неподвижен в зоната на безветрието. Алф се опитваше да им изясни сходството между исляма и християнството. Зарецитира с ясен, приятен глас Корана:

— Аз не съм повече от човек като вас, но просветление озари духа ми и разбрах, че Бог е един. Който иска да лицесъзре нашия Бог, нека върши праведни дела.

Всички в залата зяпнаха. Дори принцът се наведе напред и впери поглед в ясните зелени очи на Дориан.

Той остана изключително доволен от сензацията, която предизвика. Много обичаше представленията, организирани от мастър Уолш в Хай Уийлд или на борда на кораба, в които обикновено играеше женски роли. Без съмнение, това беше най-високо оцененото му изпълнение.

В настъпилата тишина, принцът бавно стана и се обърна към мъжа непосредствено зад себе си. По одеждите му Дориан разбра, че е молла, религиозен водач, ислямски свещеник.

— Разтълкувай думите на детето! — нареди принцът.

— Това е сто и десети стих от осемнадесетата Сура — отвърна неохотно моллата. Лицето му бе кръгло и лъскаво от охолен живот, а в скута му се кръглеше шкембенце. Фитилестата козя брада беше къносана в бледооранжево. — Детето цитира стиха правилно, но и един папагал може да бъде научен да повтаря думи, които не разбира.

Принцът се обърна към Дориан:

— Какво ще рече „праведност“, дете?

Алф Уилсън го бе подготвил и Дориан не се поколеба:

— Това е истинска почит към Бога и тя изключва преклонение пред идоли, обожествяване на хора, на природни сили и най-вече на собствената личност.

Ал Малик попита моллата:

— Така ли говорят папагалите?

Светиня му изглеждаше объркан.

— Не, Господарю, това бяха мъдри слова.

— На колко години си, дете? — Острият поглед на Ал Малик се впи в Дориан.

— На единадесет, почти дванадесет — гордо отвърна той.

— Мюсюлманин ли си?

— По-скоро бих се съгласил носът ми да окапе от проказа — отвърна Дориан. — Аз съм християнин.

Нито принцът, нито моллата показаха, че са изненадани или ядосани от този яростен отказ. Те самите биха отхвърлили по същия начин всеки намек за вероотстъпничество.

— Ела насам, момче! — каза му Ал Малик, без заплаха в гласа и Дориан се приближи. Протегна ръка и хвана кичур току-що измита, лъскава коса. Дориан търпеливо изчака, да я прокара между пръстите си. — Такава трябва да е била косата на самия Пророк — замислено каза принцът.

Всички присъстващи сляха гласове:

— Да го благослови Бог!

— Можеш вече да го отпратиш — обърна се принцът към Ал Ауф. — Видях достатъчно, а сега трябва да поговорим.

Бен Абрам хвана Дориан за ръка и двамата се отправиха към вратата.

— Пазете го добре, но се отнасяйте внимателно към него! — извика подире им Ал Малик. Бен Абрам изпълни жеста на уважение и преклонение, като докосна с пръсти устните и сърцето си, след което поведе Дориан към килията му.

Слугите на Ал Ауф донесоха прясно сварено кафе. Докато един пълнеше малката чашка на принца, направена от чисто злато, с гъста каймаклия течност, друг разпалваше наргилето.

Нямаше закъде да се бърза в преговорите за такава крупна сделка. Бавно и с продължителни тежки паузи, с натруфени, цветисти изрази и поетични сравнения, двамата мъже приближаваха точката на споразумение. Ал Ауф бе вдигнал първоначалната си цена до две лаки, та да има къде да отстъпва и постепенно сваляше надолу.

Доста след залез-слънце, при светлината на лоените лампи и в благоуханието на наргилето, цената за Дориан бе спазарена.

— Не нося толкова злато в кораба си — заяви Ал Малик. — Ще взема детето със себе си, когато си тръгна утре призори и ще ти пратя бърза джонка веднага, щом стигна в Ламу. Ще получиш своята лака преди изгрева на новата луна. Имаш свещената ми дума!

Ал Ауф се поколеба за миг.

— Както е угодно на великия принц!

— А сега ме остави, защото времето напредна и искам да се отдам на молитвите си.