Всъщност, това няма никакво значение, помисли си самодоволно Чайлдс. Оттук маршрутът му води право в ръцете на неговия брат. И добави на глас:

— Върви с Бога! — Продължи полугласно: — Или с дявола. — После помаха с пухкава ръчица.

Том скочи леко в каретата и даде знак на Аболи да седне до него. Чайлдс се дръпна назад и кимна към кочияша, който му отговори с многозначителна усмивка и допиране на камшика до периферията на шапката. Тръсна юздите и екипажът пое.

Том и Аболи бяха така потънали в разговор, че никой от двамата не гледаше, къде ги кара кочияшът. Тесните улички дотолкова си приличаха една с друга, че нямаше начин да се ориентират. Докато каретата ги тресеше по калдъръма, Том разправяше на Аболи разговора си с Чайлдс.

Най-накрая Аболи отбеляза:

— Не е чак толкова лоша сделка, колкото си мислиш, Клебе. Имаш си „Лястовицата“ и екипаж за него.

— Ще трябва да платя на Люк Джарвис и хората, които дойдоха с нас в Кале от собствения си джоб — възрази Том. — Те очакват дял от плячката.

— Предложи им място на борда и пай от бъдещите плячки. Това ще ги въодушеви повече.

— От „Серафим“ ми останаха само шестстотин лири, с които трябва да оборудваме и снабдим с припаси кораба.

— Не — отвърна Аболи, — имаш хиляда и двеста лири.

— Що за дивотии дрънкаш, Аболи? — Том се извърна и го загледа втренчено.

— Все нещо ми е останало от всичките тия години, дето плавах с баща ти. Ще го добавя към твоите пари. — Аболи сви рамене. — И без това, няма какво друго да ги правя.

— Ще ми станеш равноправен партньор. Ще подпишем договор. — Том не направи опит да крие задоволството си.

— Ако ти досега не си спечелил доверието ми, какво ще помогне парче хартия? Само да се харчат пари за адвокати.

— С хиляда и двеста лири ще можем да преустроим кораба, както и да го снабдим с припаси и достатъчно стока за търговия. Няма да съжаляваш, стари ми приятелю, заклевам се.

— За малко неща в живота си съм съжалявал — отвърна безстрастно Аболи. — А когато намерим Дориан, вече за нищо няма да съжалявам. А сега, ако сме приключили с приказките, искам малко да поспя.

Облегна се назад и затвори очи. Том скрито заразглежда лицето му, възхитен от простата житейска философия и вътрешна сила, които правеха личността му така завършена и уравновесена. Той няма пороци, мислеше си Том, не го тревожат стремеж към власт или трупане на богатства, обладан е от могъщо чувство за лоялност и чест, стоик и човек с дълбока природна интелигентност, личност в пълно съгласие със себе си, способен да се наслаждава на всички дарове от своите неведоми горски богове, както и да понася всички трудности и злини, които съдбата може да изправи насреща му.

Гледаше черния полиран череп, върху който никакъв косъм — бял или черен — не издаваше възрастта му. Погледна лицето. Сложната плетеница на татуировката скриваше всяка следа, която времето би могло да остави там. На колко ли години е всъщност? Изглеждаше така извън времето, както парче обсидиан. И макар сигурно да бе доста по-възрастен от баща му, нито силата, нито ловкостта бяха отстъпили пред годините. Само той ми остана, мислеше си Том, смаян от силата и дълбочината на чувството, което го свързваше с този едър мъж. Той е мой баща и мой съветник. Нещо повече — той ми е приятел.

Без да отваря очи, Аболи изведнъж проговори и измъкна Том от неговия унес:

— Това не е пътят към реката.

— Откъде знаеш? — Том погледна навън и видя само тъмните фасади на сгради, които изглеждаха изоставени в мистериозната светлина на гаснещия ден. Тесните улички бяха пусти, ако не се смятат няколко случайни, увити в наметала фигури, тръгнали Бог знае накъде или застанали, злокобни и неподвижни в тъмни входове, с лица скрити, така че не можеше да се каже жени ли са или мъже. — Откъде знаеш? — повтори Том.

— Пътуваме в друга посока. Ако ни караше към кея на Тауър, отдавна трябваше да сме стигнали.

Том не се съмняваше в усета на Аболи за посока и време — те бяха безпогрешни. Той се подаде през прозореца и викна към кочияша на капрата:

— Къде ни караш, човече?

— Където нареди Негово Превъзходителство. На Спайтълфийлдс маркет.

— Не там, идиот такъв — кресна Том. — Искаме да отидем при Тауър.

— Трябва да съм разбрал криво, но съм сигурен, че Негово Превъзходителство нареди…