Отначало не видяха нищо, но Дориан се отпусна на колене и запълзя около купола, за да разгледа линията, в която се съединяваше с терасата. Там стенанията на Джини се чуваха най-ясно. Цялата повърхност бе покрита с бурени и пълзящи растения, но той забеляза следа, сякаш някой или нещо бе минало неотдавна оттам. Започна да рови, като разтваряше бурените и преплетените пълзящи растения, за да разкрие стената на купола.

Веднага забеляза, че кораловите плочи са се разтрошили на едно място, образувайки достатъчно широк отвор, за да премине през него Джини. Когато долепи ухо до него и последните му съмнения се разсеяха. Писъците се усилваха като през рупорна тръба.

— Тя е долу! — обърна се Дориан към Ясмини.

Тя радостно плесна с ръце.

— Можеш ли да я извадиш, Доуи? — После приближи устни до отвора и извика: — Джини, бебчо! Чуваш ли ме? — Отговориха й слаби, но възбудени писъци от дълбокото.

— Дръпни се! — Дориан я отстрани с ръка и започна да разширява дупката с голи ръце. Зидарията бе правена без хоросан и парчета от станалия крехък корал се отчупваха с лекота. Изпрати Ясмини да му донесе един от бамбуковите колове, струпани в основата на стълбите и с негова помощ разбиваше по-упоритите парчета.

След половин час успя да разшири отвора достатъчно, за да се промуши. Когато обаче надникна вътре, видя единствено прахоляка, вдигнат от него самия и пълен мрак.

— Чакай тук, Яси! — заповяда той и спусна крака в дупката. Започна да рита наоколо, но не напипа нито дъно, нито опора, върху която да стъпи. Хвана се с две ръце за ръба и започна да се отпуска инч по инч. Внезапно цяло парче от стената, за която се бе хванал, рухна и той полетя с уплашен вик в тъмното. Очакваше да прелети стотици фута и да се размаже, но тупна на земята почти веднага. Съприкосновението с нея беше така неочаквано, че краката му изневериха и той се строполи. Бързо скочи на крака.

— Как си, Доуи? — викаше тревожно Ясмини.

— Добре съм.

— Може ли и аз да дойда?

— Не! Стой там! Махни си главата от дупката, да влезе светлина!

Когато прахоляка започна да се уталожва и зрението му свикна с полумрака, той огледа обстановката. Слаб лъч проникваше през дупката над главата му и в неговата светлина той откри, че се намира в тесен коридор, построен изглежда в дебелата външна стена на гробницата. Широчината едва побираше раменете му, а височината бе достатъчна, за да стои изправен.

Писъците на Джини се чуваха съвсем наблизо и Дориан тръгна към тях с кихане. Изправи се пред дървена врата. Тя се ронеше от старост, както и от влажна плесен и бе паднала от гнилите си кожени панти. Джини вероятно се бе увесила на нея и дори нейното незначително тегло се бе оказало достатъчно да я откъсне. И сега лежеше затисната.

Беше си счупила ноктите в опити да се освободи, а козината й бе набита с прах и трески. Дориан надигна тежката врата достатъчно, за да може маймунката да се измъкне изпод нея. Джини не бе ранена, бързо се изкатери по тялото на Дориан и кацна на рамото му, хвана се с две ръце за шията му, бъбрейки в ухото му безспир.

— Глупаво животно такова! — скара се Дориан на английски, докато галеше главата му, за да го успокои. — Това да ти е за урок, друг път да не се завираш, дето не ти е работа, идиотска маймуна нещастна!

Отиде към отвора и я подаде на Ясмини, която се бе напъхала в дупката чак до раменете. После се върна, вдигна вратата и я завлачи заднишком. Подпря я на стената и се изкатери по нея като по стълба, за да излезе на слънце.

Целият бе в прахоляк и мръсотия и докато Ясмини задушаваше Джини в нежна прегръдка, той се изми във водата на резервоара.

Ясмини свали Джини по стълбите, но преди да ги последва, Дориан инстинктивно се върна и прикри отвора с бурени и пълзящи растения.

След няколко дни Дориан се върна, за да проучи тайния проход. Не трябваше да казва на Ясмини какви намерения има, защото тя веднага започна да настоява да я вземе дори и Джини да дойдел. Без да разбере Тахи, той задигна една лампа и огниво. Взеха куп предпазни мерки, за да не бъдат проследени от някой шпионин на Куш или друг мазник и отидоха до гробницата поотделно. Срещнаха се при резервоара.

— Никой ли не те видя? — попита Дориан, докато Ясмини изкачваше стъпалата с Джини на рамо.

— Никой! — потвърди тя, почти подскачайки от възбуда. — Какво мислиш, че ще намерим, Доуи? Голямо съкровище от злато и диаманти?

— Тайна стая пълна с кокали и черепи — подразни я той. Тя изглеждаше неспокойна.

— Искаш ли ти да влезеш пръв? — попита Ясмини и го хвана за ръка. Разделиха бурените с ръце и се скриха зад тях, а Дориан надигна растенията от входа към коридора, за да надникне в тъмнината.