— Ранена ли си, Ясмини? Удари ли те?

Тя поклати глава и безмълвно протегна ръце към него. Козината беше мокра и прилепнала към тялото, така че Джини изглеждаше наполовина по-малка, сякаш одрана.

— Ръката й! — прошепна Ясмини. — Счупена е.

Дориан хвана внимателно провисналия крайник с пръсти и Джини изскимтя, но не се дръпна. Гледаше Дориан с огромни доверчиви очи. Той се напрегна, да си спомни какво бе правил доктор Рейнолдс с един паднал от реята моряк на „Серафим“, както и с един друг, който по невнимание бе пъхнал ръка в спиците на въртящия се кабестан. Изпъна ръката на маймунката върху парче бамбукова клонка и я привърза към него с помощта на ивица плат, която отпра от чалмата си.

— Трябва да я занеса при Бен Абрам — каза на Ясмини и пое телцето от ръцете й.

— Бих искала да дойда с тебе — отвърна тя, но знаеше, че не е възможно и Дориан даже не отговори. Направи гнездо за Джини в гънка на робата си, а Ясмини го придружи до портите на харема и остана загледана подире му, докато той вървеше по пътя за града между китки палмови дървета.

След половин миля настигна един от конярите, повел хергеле коне на принца.

— Мустафа! — извика Дориан. — Закарай ме до пристанището!

Конярят го вдигна пред себе си и двамата препуснаха в галоп по тесните улички към морето.

Бен Абрам работеше в амбулаторията си, недалеч от пристанището. Той излезе от малката вътрешна стаичка, като изтриваше кръв от ръцете си и погледна Дориан и Джини с изненада.

— Донесъл съм ти един пациент, стари татко. Пациент с остра нужда от уменията ти — каза Дориан.

— Ще ме ухапе ли това животно? — Бен Абрам погледна маймунката с подозрение.

— Не се бой! Джини знае, че може да ти се довери.

— Наместването на кости е умение, познато от древността — отбеляза Бен Абрам, като разглеждаше внимателно счупения крайник, — но се съмнявам някой от предшествениците ми да е имал подобен пациент.

Когато свърши и крайникът бе шиниран и бинтован, Бен Абрам даде на маймунката глътка опиумна отвара и тя спа през целия дълъг път на връщане.

Ясмини ги очакваше при портата. Тя пое упоеното животинче от ръцете на Дориан и нежно го отнесе до жилището, където завариха Тахи, потънала в тежки грижи.

— Какво си направил ти, глупаво момче? — нахвърли се тя върху Дориан в мига, в който той застана на прага. — Целият харем е с главата надолу. Куш идва тука. Толкова е ядосан, че едва може да приказва. Вярно ли е, че Джини е ухапал Заин ал Дин, а ти си му избил зъб и размазал носа и че кракът му е счупен? Куш разправя, че Заин може и никога да не проходи отново, а най-малкото, ще остане сакат за цял живот.

— Крака си счупи сам, заради собствената си непохватност — отвърна Дориан войнствено и без капка разкаяние в гласа. Тахи го прегърна и притисна към пълните си гърди. Тя не издържа и избухна в ридания.

— Нямаш представа, какво зло си си навлякъл на главата! От сега нататък трябва постоянно да сме нащрек. Трябва да залостваш вратата на спалнята си. Не бива да кусваш нищо, преди аз да съм го опитала. — Тя продължи да излага списъка на предпазните мерки, които трябваше да се вземат срещу отмъстителността на Куш и Заин ал Дин. — Само Аллах знае, какво ще каже принцът, когато се върне от Мускат — завърши тирадата си тя с някаква извратена наслада.

Ясмини и Дориан я оставиха да хленчи и си представя всякакви ужасии над кухненските гърнета, а те отнесоха Джини в спалнята на Дориан. Положиха я на рогозката и седнаха един до друг.

Никой не продумваше. Накрая Ясмини клюмна като повехнало цвете и заспа на рамото му. Той обгърна раменете й с ръка и не след дълго Тахи ги завари заспали в прегръдките си. Тя коленичи над двойката и се взря в лицата им.

— Толкова са хубави заедно. Така млади и невинни. Колко жалко, че никога не може да стане. Щяха да имат червеноглави дечица — шепнеше тя, а после вдигна спящата Ясмини от прегръдката на Дориан и я отнесе в разкошните покои на майка й недалеч от портите, където я предаде в ръцете на една бавачка.

Куш се появи на другата сутрин със заплахи и ругатни. Въпреки това, беше очевидно, че не е в състояние да престъпи строгите разпореждания на Ал Алама и Бен Абрам, като причини някаква истинска неприятност на Дориан. Злобата му обаче, струеше от него като аура на злото. На раздяла той хвърли от прага изпълнен с ненавист поглед към Дориан и каза:

— Близък е денят, ако е рекъл Аллах, когато няма да те има тук в харема, да тровиш дните ми.

Атмосферата пращеше като нощ пред лятна буря от враждебност към Дориан. Другите деца, всички освен Ясмини, страняха от него. Щом го видеха, зарязваха грубите си игри и бягаха с кикот надалеч. Жените закриваха лица и дърпаха поли към себе си, сякаш допирът с него беше заразен.