— Спокойно! — тихо каза Дориан. — Изчакайте ги! Нека дойдат съвсем близо!

Изведнъж иззад скалата се показа първата турска редица. Нямаше място за повече от трима наведнъж, но отзад другите напираха буквално по петите им.

— Аллах акбар! — ревнаха те. — Бог е велик!

В първата редица изпъкваше висок белязан от едра шарка мъж със стоманен сарацински шлем на главата, мрежеста броня и двуостра бойна секира в ръце. Той изскочи пред другарите си и избра Дориан. Впери поглед в очите му и тръгна към него, вдигнал с две ръце брадвата високо над главата си.

Беше на една ръка разстояние. Дулото на дългата кремъклийка почти опираше лицето му, когато Дориан стреля. Куршумът удари турчина в гърлото и той се отпусна на колене, стиснал раната с ръка. Прекъснатата артерия изпомпваше между пръстите му дебели, лепкави струи кръв и той падна ничком на земята.

Дориан остави празния мускет и грабна заредения подпрян наблизо, като запъна ударника. Друг воин прескочи убития турчин и Дориан го простреля в гърдите. Той се строполи с ритници и гърчове на скалата.

Дориан захвърли безполезния вече мускет и измъкна сабята си. Тръгна напред, за да блокира пътеката. Ахмед бе застанал отдясно, а Салим отляво. Раменете им се допираха. Врагът напираше срещу тях в тълпа, по трима в редица, а отзад идваха други, готови веднага да заемат местата на падналите. Дориан обичаше да усеща дръжката на бойната сабя в ръката си. Оръжието, което държеше днес, му бе подарено на раздяла от принца, когато напускаше Ламу. Изковано в Дамаск, то бе гъвкаво като върбова клонка и остро като зъб на змия.

Първия уби на място, забил сабя под ръба на шлема право в черното му око. Острието продължи към мозъка. Бързо изтегли сабята и остави жертвата си да падне на земята. Тогава нахлуха други с вдигнати щитове и вече нямаше нито място, нито време за изтънчени фехтовални трикове. Рамо до рамо те мушкаха и сечаха в тълпата, крещяха и подскачаха напред и назад, наляво и дясно върху тясната площадка.

Предупредителните викове на съгледвачите от скалите бяха почти удавени в шумотевицата на битката.

— От ляво и по фронта!

Дориан ги чу и съсече още един противник, преди да се дръпне назад, като пропусна Мустафа край себе си, да заеме мястото му.

Огледа се и видя, че докато се бе сражавал на десния фланг, турците нападаха от всички други страни. Петима от хората му се сражаваха отчаяно, за да отбият нападението отляво, където врагът натискаше с всичка сила. В същото време двеста турци се катереха фронтално по пясъчния склон. За кратките мигове, докато правеше своята оценка, двама от хората му бяха убити. Половината глава на Салим бе отсечена с брадва, а гърдите на Мустафа бяха пронизани и паднал на колене, той бълваше фонтани светла кръв.

Дориан знаеше, че не може да си позволи подобни загуби, а от друга страна атакуващите по фронта турци почти бяха стигнали ръба. Воините, които изпрати на скалите, се спускаха надолу, недочакали заповедта му, за да се включат в битката. Изпита чувство на благодарност, когато и последните няколко стъпки бяха преодолени и те тупнаха долу. И двата му фланга бяха започнали да се огъват под напора на врага, а отдолу всеки момент щеше да нахлуе ревяща тълпа.

— Гръб към гръб! — викна Дориан. — Прикривайте се един друг! Назад в прохода!

Образуваха плътен отбранителен полукръг и турците подскачаха наоколо, докато те отстъпваха към прохода. Нападателите дадоха още загуби под святкащите остриета и изстрели от упор.

— Бързо! — заповяда Дориан. — Тичайте!

Обърнаха се и побягнаха навътре, помъкнали ранените със себе си, докато неприятелските воини се скупчиха при входа, като си пречеха един на друг.

Дориан викна към шестимата скрити зад стеснението:

— Не стреляйте! Ние сме!

Издигнатата от камъни стена бе висока до гърдите и трябваше да се катерят по нея. Скритите от другата страна помагаха за прехвърляне на ранените.

Когато и последният саарец прехвърли стената, неприятелят нахлу с рев в тесния проход. Шестимата, които чакаха в прохода, нямаха търпение да се включат. Напълнили бяха всички мускети, които бяха наредили покрай стените на прохода, заедно с изправени до тях копия.

Първият залп по нахлуващите турци спря устрема им и предизвика суматоха и объркване, докато предните се опитваха да отстъпят, а напиращите зад тях ги блъскаха напред. Вторият залп, почти от упор, промени съотношението на силите и оцелелите турци хукнаха обратно, за да изчезнат зад завоя. Макар и скрити от скалата, ехото усилваше гласовете им и Дориан долавяше ясно всяка дума, докато те ругаеха Саар и се подканяха да подновят атаката. Даваше си сметка, че отдихът преди поредното нападение ще бъде кратък.