— Благодаря, сър.

Хал почувства удовлетворение, когато видя изражението на сина си, а после трябваше да се прокашля, за да изчисти гърлото си. Извърна се бързо, за да не се налага да продължава разговора.

— Как влезе в погреба?

— Заех ключа от писалището ти — отвърна направо Том.

— Зае ли го? — попита Хал.

— Да, сър. Щях да го върна, когато приключа с това.

— Вече няма да имаш нужда от него, можеш да ми вярваш — строго каза Хал. Том послушно отиде до вратата, бръкна в нишата и извади ключа.

— Заключи вратата — нареди му Хал и когато Том го направи, добави: — Дай го. — Том му го даде.

— Мисля, че за една вечер, това е повече от достатъчно. Отивай да спиш!

— Лека нощ, татко и наистина съжалявам, че ти причиних неприятности.

Хал го гледаше, как изкачва стълбата и се усмихна с печал. Може би трябваше да се отнесе по-строго към тая малка бъркотия, обаче как?

Гай нетърпеливо очакваше скандала, който трябваше да се разрази, след като бе разобличил порочната двойка. Може би баща й щеше да я напердаши като слугиня от миялната, хваната да краде, а майка й и сестрите й щяха да я отвергнат. Изобщо, тя трябваше да бъде отритната от всички, за да остане той едничка нейна утеха.

Представяше си, как идва при него и моли прошка за предателството си спрямо неговата чиста, целомъдрена любов. Оставя се на милостта му и обещава, че ако й прости, ще му доказва, че се е поправила, докато е жива. Тези мисли топлеха душата му и я лекуваха от непоносимата болка, загнездена там от оная първа нощ, когато бе проследил Гай до долната палуба, за да открие цялата гнусотия.

След това си представи, как баща му изправя Том пред целия екипаж и разпорежда да го бичуват, макар че вътре в себе си съзнаваше, че този вариант е малко пресилен, за да разчита на осъществяването му. Но поне можеше да накара Том да моли за прошка мастър и мисис Бийти и да му забрани да разговаря с Керълайн или друг член на семейството й. Том щеше да стане парий на „Серафим“. И може би баща им щеше да го прехвърли на друг кораб, когато стигнат Добра Надежда, за да го върне опозорен в Англия, да страда под тиранията на Черния Били в Хай Уийлд.

С нетърпение очакваше някое от тия неща или пък всичките заедно, да се случат всеки миг. Мъката му ставаше все по-силна — дните си течаха, все едно че нищо страховито не се бе случило и душевните му терзания нямаха никакво значение.

Вярно, в продължение на няколко дни след оная нощ, Керълайн бе мълчалива и затворена, стряскаше се всеки път, когато към каютата на мастър Уолш приближаваха стъпки или от горната палуба се разнесеше високият глас на баща й, а към Том дори не поглеждаше, забила нос в книгите си. Гай забеляза с известно задоволство, че всеки път когато Том се появи на палубата, докато тя е там с майка си и сестрите си, веднага намираше някакво извинение, за да слезе в малката си каюта и да остане там самичка часове наред.

Това не продължи и седмица. Тя бързо върна предишното си самочувствие и предизвикателни маниери. Розите отново разцъфнаха на бузите й, пак започна да се шегува с мастър Уолш и да пее с приятен глас заедно с Дориан, по време на музикалните им занимания. Известно време Гай отказваше да участва в тези вечери, като се оправдаваше със здравословни проблеми и лежеше нещастен върху сламеника си на оръдейната палуба, заслушан в приглушената музика и смях, долитащи отдолу. В края на краищата, позволи на мастър Уолш да го убеди да се върне в групата със своята цитра, макар да запази трагичния героизъм в израза на лицето си, докато свиреше.

Колкото до Том, той с нищо не показваше разкаяние за своята измамна и предателска постъпка. Вярно, известно време не правеше дори опит да заговори Керълайн или да привлече по някакъв начин вниманието й, но в това нямаше нищо ново — обичайното негово коварство. И ето че един ден, по време на занимания, ги хвана.

Керълайн изпусна тебешира си на пода и преди Гай да успее да й го подаде, тя вече се бе навела под масата. Корабът се наклони и тебеширът се плъзна по пода към Том, който го вдигна, връчи й го с превзет поклон, като в същото време не пропусна възможността да надникне в деколтето й. Керълайн застана така, че да не може да я види мастър Уолш и изплези език с развратен поглед. Това не бе детинска закачка, а някакъв подканващ и лъстив, изпълнен със сексуален заряд, жест. Том го прие с похотлива усмивка и намигване, които накараха Керълайн да се изчерви. Всичко това се стовари върху Гай, като удар с юмрук в лицето.

Цял ден размишлява върху случилото се и можа да измисли само един начин да й покаже, колко много е наранен от нея, как е разбила доверието му и целия му свят. Смени мястото си в занималнята. На следващия ден, без да иска разрешение или да дава обяснения, той напусна пейката на Керълайн и се премести на ниското и неудобно столче, в най-отдалечения от нея ъгъл.

Тази тактика има непредвидени и нежелани последствия. Мистър Уолш веднага забеляза промените в класната си стая и се обърна към Гай:

— Защо си се преместил?

— Тук се чувствам по-удобно — сухо отвърна той, без да вдига поглед към Керълайн.

— В такъв случай, — заяви Уолш, — мисля, че ще е добре Том да седне до мистрес Керълайн. Така ще мога по-лесно да го държа под око.

Том не чака да го подканят и до края на предобеда Гай бе принуден да наблюдава игричките на двамата. Смръщил вежди над плочата, Том незабелязано доближи единия си слонски ботуш до елегантната сатенена пантофка под масата и я докосна. Керълайн леко се усмихна, все едно че току-що бе прочела нещо много забавно в книгата, но не отмести крака си.