— Ще ме оставиш аз да говоря — прошепна той на Дориан и почука.

— Влез! — рязко викна бащата и като видя кой е, продължи:

— А, вие ли сте? Колкото и да е важен въпросът ви, момчета, в момента не мога да му обърна внимание. Ще трябва пак да дойдете. Ще говорим утре.

Стиснали шапки в ръце, двамата останаха по местата си с упорити лица. Том посочи полираното сандъче, оставено в средата на каютата.

— Дориан и аз знаем, че отиваш да прибереш дядо Френсис довечера. Това е ковчегът, който носиш от къщи за тая цел.

Хал вадеше зарядите от поставените на масата пистолети, като бъркаше в цевта със спираловиден шомпол, за да измъкне куршума, тампона и барутния заряд. Той вдигна поглед и забеляза напрегнатите им изражения. Най-накрая въздъхна:

— Безсмислено е да отричам. Хванахте ме натясно.

— Искаме да дойдем с теб — добави Том.

Хал го погледна стреснато, после отново се върна към работата с пистолетите. Преднамерено бавно, той изсипа доза барут от барутницата в цевта и добре я уплътни с тъпкало. После взе платнено парче от специална бронзова кутия и уви в него оловното топче тежко половин унция 46 . Така щеше идеално да запълни канала на цевта. Пистолетът беше прекрасно оръжие, изработено от Джордж Трулок в Лондон. Красиво резбованата дръжка беше от орехово дърво.

— Раната ти още не е заздравяла, Том — каза Хал, без да вдига поглед.

— Напълно е зараснала — възрази Том и се пипна отстрани. — Даже и на най-лошото място има само драскотина.

Хал се престори, че се любува на спусъците на двуцевния пистолет. Те бяха инкрустирани със злато, а осмоъгълните цеви бяха с нарези. Това придаваше въртеливо движение на куршума, стабилизираше го по траекторията му и осигуряваше точност на попадението, немислима при гладкостволите оръжия. Ако се хванеше сериозно с работата, Хал бе сигурен, че всеки негов изстрел от двадесет стъпки ще улучи цел с размера на големия му нокът. Натика увитото топче в цевта и напълни подсипа 47 .

— Въпреки това, не намирам идеята за особено добра — каза той.

— Той ни е дядо. Ние сме неговото семейство — настоя Том. — Наш дълг е да бъдем там с теб. — Внимателно бе подготвил и репетирал това изречение. Семейство и дълг, това бяха две понятия, на които Хал никога не бе гледал леко. И сега реагира, както се надяваше Том. Остави на масата заредения пистолет, стана и отиде до кърмовото прозорче. Известно време остана така, с ръце зад гърба, вперил поглед в сушата. Най-накрая проговори:

— Може би имаш право, Том. Достатъчно си голям и умееш да се пазиш в бой. — Обърна се отново към двамата.

Том щеше да се пръсне от въодушевление, лицето му грееше.

— Благодаря ти, татко.

Дориан беше цял в слух, не отделяше поглед от устните на баща си.

— Но не и ти, Дориан! Още си много млад. — Хал се опита да смекчи удара с усмивка. — Не искаме да те загубим толкова рано.

Дориан сякаш се смали от този отказ. Лицето му посърна, а очите овлажняха. Том го мушна силно и просъска през зъби:

— Не реви! Не ставай бебе!

Дориан се напрегна и с огромно усилие на волята преглътна сълзите си.

— Не съм бебе — заяви Дориан, заел позата на гордо страдание.

Хубаво момче е, помисли си баща му, загледан в лицето на Дориан. Кожата му бе позлатена от тропическото слънце, а косите му, уловили случаен слънчев лъч от прозорчето, блещукаха като подхвърлена медна монета. Хал за пореден път бе поразен от приликата с майка му. Усети решимостта си да се разколебава.

— Не съм бебе. Дай ми възможност да го докажа, моля те, татко!

— Добре. — Хал не можеше да му устои, макар да съзнаваше, че постъпката му не е разумна. — Можеш да дойдеш.

Дориан щеше да се пръсне от радост и Хал побърза да уточни решението си.

— Само до брега обаче! Ще ни чакаш там с Алф Уилсън и гребците. — Вдигна ръка, за да пресече протеста, който явно се надигаше. — Толкова по въпроса! Без спорове! Том, върви при Големия Дениъл да ти даде пистолети и сабя!

Слязоха в лодката един час преди залез-слънце. На сушата щяха да отидат само четирима: Хал, Аболи, Дениъл Фишър и Том. Всеки носеше огниво и фенер с бленда. Под черните си наметала имаха саби и по два пистолета. Аболи бе вързал около кръста си голям кожен чувал.

Щом се настаниха по пейките, Алф Уилсън даде заповед да потеглят. Гребците напънаха върху дългите весла и лодката се плъзна към брега. В носа и кърмата бяха монтирани дългоцевни фалконети, смъртоносни леки оръдия, заредени с картеч. Копия и саби лежаха по палубата, готови за употреба.

Никой не проронваше и дума, а веслата се движеха назад-напред, само с шума на разцепваната вода. Алф Уилсън бе омотал ключовете им с парцали. Том и Дориан размениха възбудени усмивки. Ето го едно от приключенията, за които бяха мечтали и разговаряли с трескаво нетърпение толкова пъти, по време на дългите си вахти на мачтата. Започваше се.