Майк Троно приближи лодката до най-ниската част на перилата и предаде кормилото на Тори.

— Просто я дръж тук. Няма да се бавим.

— Какво правите? — Тя гледаше как Пуласки и Троно качват тежката стоманена греда върху долната палуба на влекача.

Троно й даде тактическия си предавател и се усмихна, очите му блестяха.

— Шефът смята, че на борда има плячка, и че не е багажът на някоя холивудска звезда.

Двамата с Пуласки се прехвърлиха на палубата и се огледаха дали има оцелели. Гледката беше страшна, нещо като сцена от филм на ужасите, защото картечницата „Гатлинг“ беше накълцала пиратите на кайма. Троно и Пуласки нарамиха гредата и загазиха в кашата от окървавени трупове към единия контейнер.

Троно извади пистолета си, простреля ключалката, отвори вратите и веднага ги затвори. Пуласки го погледна учудено.

— Шефът се оказа прав — каза Троно.

— Злато?

— Злато.

Нагласиха тежката греда върху контейнера и започнаха да прокарват веригата през халките. В същия миг от брега потегли малка моторница, скрита от зрителното поле на Мърфи от влекача. Троно преброи на борда шестима въоръжени мъже. Моторницата мина през линията на прибоя и заплува в спокойни води.

— Имаме проблем.

Пуласки погледна през рамо и изруга:

— По дяволите!

Моторницата се приближаваше бързо и нямаше да имат време да вържат контейнера. Нямаха обаче намерение да изоставят плячката си.

— Тори — извика Майк. — Идва шайка главорези в открита моторница. Изчезвай.

— Няма да ви оставя.

— Не се правим на герои. Искам да ги подмамиш така, че Мърфи да ги очисти с картечницата.

Тори разбра и подаде пълна тяга на мотора. Щурмовата лодка се отдалечи от влекача, рязко зави и се скри зад кораба. Тори обаче беше забравила за буксирните въжета, с които влекачът беше завързан за шлепа на брега. Нямаше време да маневрира и профуча под първото; успя да се наведе, преди то да отреже стърчащата лоцманска кабина. Ако беше реагирала миг по-късно, щеше да я обезглави.

Лодката се стрелна под второто въже и зави към моторницата. Движеше се толкова бързо, че пиратите можеха само да гледат с широко отворена уста, когато ги блъсна. Един падна в морето. Докато останалите се сетят да стрелят, Тори вече беше на двадесет метра и бързо се отдалечаваше.

Криволичеше, за да избегне куршумите, и крещеше възбудено:

— Знам, знам, проклети жени шофьори! Блъскат те и после бягат. Ами опитайте да ме настигнете, да си поговорим за застраховката!

Обърна се да види дали са захапали стръвта и се ужаси: те плуваха към влекача. Тя сложи в ухото си предавателя на Троно.

— Говори Тори от щурмовата лодка.

— Чувам те — каза Макс Ханли. — Какво има?

— Шестима терористи в малка моторница всеки момент ще стигнат до влекача. Троно и Пуласки са в капан на борда само с пистолети. Нямат шанс.

— Ти защо си в лодката? — попита Макс небрежно, явно за да я успокои.

— Майк искаше да отвлека вниманието им, но те не се вързаха.

— Добре. Чакай малко. Пуласки? Троно? Чувате ли ме?

Отговорът беше тих шепот.

— Макс, тук Пуласки. Залегнали сме на единия контейнер. Пиратите току-що се качиха на борда.

— Знаят ли, че сте там?

— Не. Завихме се с една мушама. Ако не тръгнат да проверяват, няма да ни видят.

— Какво правят?

— Май смятат да откачат буксирните въжета и да офейкат. Какво да направим?

— Помогнете им — намеси се Хуан Кабрило по отворения комуникационен канал.

— Какво? — едновременно попитаха Макс и Пуласки.

— Казах, помогнете им. Спокойно, момчета. Майк, срежи буксирните въжета. — От предавателя на Хуан се чуваше стрелба — пронизителният пукот на пушки и отсечените откоси на калашници — и писъци на ранени.

— Мога да го направя с картечницата — включи се Марк Мърфи. — Прякото попадение в макарите на кърмата би трябвало да свърши работа.

— Но защо? — попита Макс.

— Над хиляда китайски работници са приковани от кръстосания огън тук и колкото по-дълго трае сражението, толкова повече ще загинат. Руснаците, изглежда, ще издържат още няколко часа. В момента влекачът е единственият изход на пиратите от залива и ако видят, че е готов за отплаване, ще забравят за битката и ще хукнат към него.

— И така ще се разкарат от цивилните…

— Което пък ще ни даде възможност да ги очистим — довърши мисълта му Кабрило.

— Ами руснаците?

— Ще им дадем шанс да се предадат и да си тръгнат живи. Ако не приемат, може да ги застреляте.

Сякаш да подчертае неотложността на положението, вулканът с оглушителен гръм изригна облак пепел, истинска ядрена гъба. Хуан нямаше представа с колко време разполагат — часове или минути. Все още не бяха намерили Еди и ако планът му бързо да сложи край на сражението не успееше, трябваше сериозно да се замисли дали да не изтегли хората си от брега и да избягат.