— Хуан, обажда се Макс.

— Казвай.

— Мърфи съобщи, че видеокартината ще бъде включена в реално време всеки момент. Препращам ти я.

— Прието.

Кабрило прескочи планшира на щурмовата лодка и включи плоския екран в лоцманската каюта. Вградените в основата на камерата автоматични стабилизатори компенсираха постоянното клатене и подскачане. Мърфи тъкмо показваше в едър план какво става, докато „Орегон“ влиза в залива.

Кадрите се редуваха с равномерна скорост. Първо показаха ожесточена престрелка близо до голяма метална сграда, вдигната върху шлеп, после хора, досущ като пиратите, които бяха ликвидирали преди седмици. Те нападаха влекач, готов да тегли шлепа. След това се видяха стотици китайски работници, тичаха по стръмен кален склон, за да избягат от стрелбата. Хуан забеляза, че корабите, засечени на радара, са стари. Всичките до един бяха затънали дълбоко на брега, потопени почти до палубите от вълните и приливите. Единственото изключение беше очевидно последният, докаран тук: той все още не беше заседнал в скалистия бряг. Накрая Мърфи показа кратък кадър на вулкана в далечината. Върхът беше обвит в пара и пушек.

Кабрило бързо прецени ситуацията. Заповедите му раздвижиха всички членове на екипажа и виковете им отекнаха по дългите коридори на кораба. Председателят беше призовал към отчаяни действия и за да постигнат успех, трябваше да са нащрек и изключително предпазливи.

След няколко минути „Орегон“ се приближи до брега достатъчно, за да привлече внимание. Войниците с черни униформи сякаш не го забелязаха, но дрипавите индонезийци започнаха да стрелят по него.

Двама моряци натовариха на лодката голяма греда с вериги в двата края и Хуан нареди на Ерик Стоун да обърне кораба странично към брега. Така щяха да са по-голяма мишена за стрелците, но пък щяха да излязат от хангара, без да ги видят.

Вратата плавно се вдигна. Всички скочиха в лодката, пъхнаха ръце в специално направените халки и извикаха, че са готови. Майк Троно включи двигателите и Хуан махна с ръка. Като изстреляна от гигантска прашка, лодката се плъзна по рампата.

Студеният въздух жулеше кожата като шкурка. Капките вода, които паднаха върху тях, бяха ледени. Щурмовата лодка бързо заобиколи кораба, прорязваше широка бразда в тъмното море. Когато хората на брега я забелязаха, тя вече се движеше с петдесет възела, прекалено бързо, за да я улучат.

Троно криволичеше към мястото, където Хуан искаше да слязат — в сянката на един полуизтеглен на брега кораб. Районът около него беше осеян с боклуци, които дори прибоят не можеше да отнесе.

Лодката летеше като стрела по пенестите вълни. Стигнаха до брега, изгазиха през прибоя и залегнаха. Лодката вече се отдалечаваше. Хуан погледна, за да се увери, че Тори е изпълнила заповедта му да остане на борда. Олекна му, като видя, че стои между Майк Троно и бившия морски пехотинец Пуласки.

— Какво ще кажеш, шефе? — попита Линкълн.

— Мисля, че попаднахме в малка война. Обзалагам се, че Сингх е платил на индонезийците, а хората на Антон Савич са онези в черно.

— Значи не е задължително врагът на моя враг да е мой приятел, така ли?

— Така излиза.

Тръгнаха нагоре по склона. Корабът беше между тях и главната зона на престрелката. Десетки китайци лежаха на земята и трепереха от страх. Хуан им се развика да се скрият, но те бяха толкова вцепенени от уплаха, че се отказа.

Разбираше, че ако иска да спаси поне някои от тях, първо трябва да сложи край на сражението.

— Шефе, готови сме — извика Макс по тактическия радиопредавател.

„Орегон“ беше сменил позицията си. Люкът пред картечницата „Гатлинг“ все още беше затворен, но корабът се беше обърнал така, че да имат пряка видимост към двата риболовни кораба до влекача.

— И ние сме почти готови. Успяхте ли да откриете Еди?

— Не. Получаваме добри кадри, но на брега има толкова много хора, че на компютърния софтуер за разпознаване на лица е трудно да ги обработи.

— Проверете района най-близо до престрелката. Ако е във форма, Еди ще е там.

— Има логика. Хали?

— Чух — отговори офицерът по комуникациите на Корпорацията. — Променям фокуса.

Кабрило и хората му стигнаха до равен участък на неколкостотин метра над брега. По-нататък към центъра на обекта имаше дълбоко разкопан район. Водните оръдия за отмиване на почвата лежаха изоставени, дулата им сочеха към небето. По земята бяха пръснати лопати и кофи. Всички работници бяха избягали, а пазачите се бяха включили в сражението.

Предпазливо се приближиха до работната площадка. Оръжията им бяха в готовност, очите им не се застояваха на едно място за повече от секунда.

Отдолу отекна експлозия и облеченото в черно тяло на един от хората на Савич излетя в дъга във въздуха и падна на брега. В същата секунда се чу пукотът на калашник.

Кабрило се хвърли на земята, около него се разхвърча кал. Той инстинктивно обсипа с куршуми района около едното водно оръдие, изпразни половината пълнител. Стрелбата беше неточна, но принуди нападателя да потърси укритие и автоматът му млъкна.