— Да, всички други са горе в столовата или вече спят. Хей, Зоуи! Къде се отнесе? Монахините имат богат запас от чипс, намерих дори бира за теб… пълна с кофеин и захар — чу се гласът на Хийт, който прескочи последните три стъпала до мазето.

— Благодаря, Хийт — Сподавих въздишката си, когато той се приближи до мен и ухилен ми предложи чипс със сирене и кутия бира.

— Зи, ако наистина си добре, бих искал да намеря Джак и да проверя как е Херцогинята, а после ще спя цяла вечност

обади се Деймиън.

— Няма проблем — побързах да кажа аз, защото не исках Деймиън да спомене нещо за спомените ми на Ая ппед Хийт.

– Къде е Ерик? попита Стиви Рей, докато Хийт ми подаваше кутията бира.

Още е навън и се прави на краля на замъка.

— Намерихте ли нещо, след като аз си тръгнах? Гласът на Стиви Рей изведнъж стана толкова рязък, че неколцина червени новаци отместиха поглед от екрана на телевизора където Мария и Фон Трап пееха „Моите любими неща“.

— Не. Смешникът само оглежда там, където Далас и аз вече проверихме.

Далас ни погледна от мястото си пред телевизора, като чу името си.

— Навън всичко е наред, Стиви Рей.

Тя му направи знак да дойде и Далас стана и забърза към

— Разкажи ми — прошепна Стиви Рей.

— Вече ти казах, преди да слезеш тук — отговори Далас, като стрелкаше очи към екрана, кремавите понита, крехкия ябълков щрудел…

Стиви Рей го перна по ръката.

— Внимавай, ако обичаш. Вече не съм навън, а тук. Разкажи ми пак.

Далас въздъхна, насочи цялото си внимание към нея и й се усмихна мило и покорно.

— Добре, добре. Но само защото ме попита толкова любезно.

Тя се намръщи, а той продължи.

Ерик, Джони Бий, Хийт и аз проверихме, както ти ни каза. Не беше забавно, защото ледът е много хлъзгав и навън е супер студено. Далас млъкна за миг. Стиви Рей го наблюдаваше мълчаливо. Все едно, както вече знаеш, ние оглеждахме, докато ти претърсваше Двайсет и първа улица. След известно време всички се срещнахме в пещерата. Тогава ти казахме, че сме открили три трупа на ъгъла на Луис Стрийт и Двайсет и първа улица. Ти заповяда да се погрижим за тях и после тръгна. Направихме го и аз, Хийт и Джони Бий влязохме вътре да се изсушим, нахраним и да гледаме телевизия. Предполагам, че Ерик все още е навън и оглежда.

— Защо? — троснато попита Стиви Рей.

Далас повдигна рамене.

— Може би защото е смешник, както Хийт каза.

— Трупове? попита сестра Мери Анджела.

Далас кимна.

— Да, намерихме три мъртви гарвана-демони. Дарий трябва да ги е свалил от небето.

Монахинята понижи тон и зашепна.

— Какво направихте с мъртвите същества?

— Изхвърлихме ги в кофите за боклук зад манастира, както Стиви Рей нареди. Навън е страхотно студено. Те няма да се разложат. Всичко е заледено и боклуджийските камиони няма да дойдат скоро. Решихме да ги оставим там, докато измислим какво да правим е тях.

— Олеле! Лицето на сестра Мери Анджела пребледня. — Изхвърлили сте ги в кофите за боклук?

— Не съм ви казвала да ги оставяте там! — извика Стиви Рей.

— Тихо! рече Крамиша и телевизионните зрители ни изгледаха укорително.

Сестра Мери Анджела ни направи знак да я последваме и петимата бързо се изнизахме от мазето, качихме се по стълбите и отидохме в коридора на манастира.

— Далас, не мога да повярвам, че сте ги изхвърлили в кофите за боклук! — нападна го Стиви Рей веднага щом се отдалечихме от другите, за да не ни чуят.

— Какво очакваше да направим с тях? Да им изкопаем гроб и да се помолим за душите им? — попита Далас и сетне погледна сестра Мери Анджела. — Извинявай, сестро, не исках да богохулствам. Родителите ми са католици.

— Убедена съм, че не искаше да обидиш никого, синко — с треперещ глас отвърна монахинята. — Труповете… не помислих за труповете.

— Не се тревожи за това, сестро. — Хийт непохватно я потупа по рамото. — Не е нужно да се занимаваш с тях. Разбирам чувствата ти. Всичко това — крилатият тип, Неферет, гарваните-демони — е трудно за…

— Те не може да останат в проклетите кофи за боклук — прекъсна го Стиви Рей. — Не е редно.

— Защо? — спокойно попитах аз. Мълчах дотогава, защото изучавах Стиви Рей и я наблюдавах внимателно, докато тя ставаше все по-неспокойна.

Стиви Рей обаче изведнъж посрещна погледа ми безпроблемно.

— Защото не е редно — повтори тя.

— Те бяха отчасти безсмъртни чудовища, които биха направили всичко възможно да ни убият за секунди, ако Калона им беше заповядал напомних й аз.