Стиви Рей се вцепени:

– С никого.

– Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?

Афродита, казах вече, никой.

– Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.

– Мога да кажа само, че си си загубила ума.

– Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.

– Мисля, че си въобразяваш някакви неща, за да прикриеш лудостта си.

– А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.

– Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.

– Бикове, глупачке.

Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:

– Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.

– Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.

– Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,

– Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.

– Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите.
– Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.

– Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?

– - Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.

– Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.

Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.

Опитвам се.

– Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.

Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:

– Както вече казах, опитвам се.

– Забъркала си се в нещо шантаво'7

– Не!

Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.

– И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.

Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:

– Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?

Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.

– Каниш се да ходиш някъде ли?

– Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.

Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.

Тя започна да чете с нежелание:

Червената пристъпва в Светлина Препасала слабини в очакване На апокалиптичната борба

Мракът под различни форми се прикрива Отвъд цвета и маската му надникни Отвъд емоциите бурни

С нещо щом се съюзиш.

Знай, със сърцето си ще платиш Но доверие не ще получиш Додето Мрака не отпратиш

С душата гледай, не с очите.

Със звяр щом искаш да танцуваш Под маската му надникни

Стиви Рей поклати глава и погледна към Крамиша, после отново прочете стихотворението. Бавно, с огромното желание сърцето й да спре да тупти така силно и да не издаде колко гузна се почувства изведнъж. Крамиша беше права, очевидно пророчеството се касаеше до нея. Всъщност бе очевидно, че е за нея и Репхайм. Слава Богу, че не се споменаваше нищо за крила и човешки очи в прав текст.

– Видя ли какво имам предвид, като казах, че се отнася за теб?

Стиви Рей се взря в умните очи на Крамиша: