– Хм, да. Мисля, че е възможно да става дума за тях, но ако е така, значи нещата са много зле.

– Моля ти се. Всички сме наясно, че са зле.

Е, аз просто разбрах някои неща от Афродита, от които става ясно, че този Мрак, с главно М, е голяма гадост. И ако те са забъркани с него, са стигнали съвсем друго ниво на злоба. Нещо като Неферет.

– Мамка му.

– Аха. Значи в стихотворението може да става дума за борба с тях. Но всъщност исках да говоря с теб за това. че аз и Афродита искаме да открием подробности за някаква древна работа. Нали разбираш, много стара. Толкова стара, че вампирите едва я помнят.

– Брей, значи е супер шибано стара.

– Искаме да разберем как да я използваме така, че Старк да може да се добере до Отвъдното и да помогне на Зоуи да събере душата си в едно.

– Искаш да кажеш, че Старк ще ходи в Отвъдното, но без да умира и тъй нататък?

– Ами да, понеже ако цъфне при нея мъртъв, няма да я зарадва особено.

– Значи искаш да използваш тази древна история, за да разбереш как да го направи?

Да, ще се опитаме. А ти ще ни помогнеш - усмихна се Стиви Рей.

– Само кажи какво да направя.

– Ето за какво става дума. Афродита откри нови пророчески способности в себе си - каза тя и се усмихна криво.

– Въпреки че това я прави щастлива като котка под дъжда.

– Крамиша се засмя, а Стиви Рей продължи. Както и да е. Мислех си, че макар да нямам кръг тук при мен, поне имам Пророчица.

Крамиша примига объркано и понеже Стиви Рей продължи да я гледа с очакване, тя изведнъж се ококори разбиращо:

– Мен ли имаш предвид?

– Да, теб и твоите стихотворения. Направи го преди и помогна на Зи да открие как да прогони Калона оттук.

Но...

– Погледни на нещата от тази страна. Афродита го може. Да не искаш да повярвам, че е по-умна от теб?

Крамиша присви очи:

– Сто пъти по-умна съм от тази руса богаташка.

– Е, тогава давай, каубой!

– Да ти кажа, малко ме плашиш, като започнеш да говориш с кънтри лафове.

– Знам, Добре тогава, мисля да призова земята и да видя дали не мога да открия нещо важно. Ти намери Далас и му разкажи за всичко, с изключение на стихотворението.

Вече ти казах, че няма да те изпортя.

– Благодаря ти, Крамиша. Ти си много добър поет лауреат.

– И ти не си много зле като за селянка.

– Доскоро - отвърна Стиви Рей и тръгна към колата на Зи.

– Ще ти пазя гърба, Жрице.

Последните думи на Крамиша накараха Стиви Рей да се свие гузно, но после се усмихна дяволито и запали колата. Тъкмо се канеше да тръгне, когато осъзна, че (първо) не знаеше къде отива и (второ) цялата работа с призоваването на земята щеше да се получи много по-лесно, ако имаше зелена свещ и ароматни треви, с които да привлече малко положителна енергия. Раздразнена, че е забравила да ги вземе, тя загаси колата. Къде на майната си беше тръгнала изобщо?

Обратно при Репхайм. Тази мисъл й дойде като дишането внезапно и естествено. Тя посегна отново да запали колата, но се поколеба. Дали да отиде при него точно сега е най-умното нещо, което може да направи?

От една страна, би могла да изкопчи от него много информация, свързана с Калона и Мрака.

От друга, тя не му вярваше напълно. Не би могла да му се довери.

Освен това той я объркваше. Когато прочете стихотворението на Крамиша, беше толкова погълната от мисълта за него, че не обърна внимание на нищо друго. Като например, че това може да е предупреждение за лошите червени новаци, а не просто за нея и гарвана-демон.

Какво, по дяволите, трябваше да направи сега?

Беше казала на Репхайм, че ще иде да го види, но й се искаше да го направи не само защото е обещала. Имаше нужда да го види. Нужда? Да, призна си тя с неохота. Изпитваше нужда да види гарвана-демон. Това признание я шокира.

Аз съм Обвързана с него. Това значи, че между нас има връзка и не мога нищо да направя срещу това промърмори си тя, като се пресегна да запали колата.
– Просто ще трябва да свикна с това и да го приема.

Но не трябва да забравям, че той е син на баща си.

Добре. Хубаво. Ще отиде да го погледне. Ще му зададе въпроси за Светлината и Мрака, както и за двете крави. Добре де, бикове, намръщи се тя. Но ще трябва да направи и нещо друго, без него. Ще се наложи да призове елемента си и да види каква информация би могла да получи за биковете. Това е използване на здравия разум. Тя плесна с ръце и хвана кормилото.

– Измислих го. Ще спра в онзи готин парк по пътя към музея. Ще се позанимавам с призоваване на земята и после при Репхайм. Лесна работа.