Още щом произнесе тези думи, Далас извика, изпусна жицата и падна на колене, превивайки се.

– Далас, добре ли си?

Стиви Рей се доближи колебливо до него.

– Стой настрана от него - изръмжа Репхайм, като едва се изправи на крака.

Вместо да продължи към Далас, Стиви Рей се обърна към Репхайм и го подпря на рамото си.

Добре ли си? Изглеждаш ми малко изпържен.

– Изпържен?
– противно на всичко, тя пак го накара да се усмихне.
– Какво имаш предвид?

– Това - и тя му посочи едно от перата му, което беше поизгоряло.
– Малко си хрупкав по краищата.

– Докосваш го! Сигурно се чукаш с него! По дяволите, радвам се, че ни прекъсна, преди да сме го направили. Не ща да съм втори след някакво чудовище!

– Далас, това е просто... започна Стиви Рей, но когато го погледна, думите й секнаха.

– Да, да. Вече не съм някакъв смотан новак.

Чисто нови червени татуировки с формата на удрящи камшици оформяха лицето на Далас. Репхайм си помисли, че притеснително много приличат на нишките на Мрака, с които белият бик го беше привързал. Очите му светеха в яркочервено, а тялото му някак бе наедряло, издуто от новата мощ, която беше придобил.

– О, Боже!
– възкликна Стиви Рей.
– Ти си се Променил!

И то по много начини!

– Далас, трябва да ме чуеш. Помниш ли Мрака? Видях го да се просмуква в теб. Моля те, опитай се да помислиш. Не позволявай да те превземе.

Да ме превземе? Мен? Как може да казваш това, докато стоиш до подобно същество? По дяволите, повече не смятам да слушам лъжите ти. И ще се постарая никой повече да не ти вярва.

Той изсъска последните си думи, изпълнени с омраза и гняв.

После се изправи и потърси отново жиците, от които извличаше сила преди малко. Стиви Рей придърпа Репхайм към себе си, отдръпна се назад, така че да излезе през вратата, и каза:

– Земя, затвори този изход, моля те.

– Не!
– изкрещя Дал ас.

Репхайм видя как той се опита да сграбчи жицата и да я насочи към тях, но в този момент земята пред вратата се срути и затвори изхода, спасявайки ги от гнева на Мрака.

– Можеш ли да вървиш? попита Стиви Рей.

– Да, не съм толкова зле. Или поне вече не. Земята ми помогна да се оправя.

Той сведе поглед към нея. Тя стоеше, обгърната от ръцете му, малка, но горда и могъща.

– Добре тогава. Да се измъкваме оттук - каза тя и се забърза по коридора.
– Има друг изход от кухнята. Той ще е вън за нула време, така че трябва да сме си тръгнали дотогава.

– Защо просто не затвори и другия изход?

Тя го погледна видимо подразнена:

Какво, и да го убия? О, не. Той не е толкова лош, Репхайм. Просто откачи, защото Мракът обърка мислите му, а и защото разбра за нас.

За нас...

Репхайм искаше да остане така и да се наслаждава на думата, която ги свързваше, но нямаше как. Не разполагаха с достатъчно време за такива неща.

– Не, Стиви Рей. Мракът не просто обърка мислите му. Далас избра неговата страна.

Той очакваше, че тя ще спори, но не стана така.

– Да, чух го какво каза отвърна тя и наведе тъжно глава.

Изкачиха се тихо по стълбата и тъкмо минаваха през мазето, когато дочуха някакъв звук през открехнатата врата. Тъкмо си помисли, че му звучи познато, когато Стиви Рей ахна:

– Той взе колата!

Тя изтича навън, а Репхайм я следваше по петите.

– Отврат! Какво ще правим сега?
– извика Стиви Рей.

Репхайм погледна хоризонта, на който мракът вече отстъпваше място на зората.

– Трябва да се върнеш в тунелите.

– Не мога, Ленобия и останалите ще са тук много скоро, като видят, че не съм се прибрала до изгрев слънце.

– Аз ще си тръгна - каза той. Ще се върна в музея. Тогава ти ще можеш да останеш в тунелите и приятелите ти да те намерят. Ще бъдеш в безопасност.

– Ами ако Далас иде право в Дома на нощта? Ще им разкаже за нас.

Репхайм се поколеба само за миг.

– Тогава направи каквото трябва. Знаеш къде ще бъда.

Той се обърна и се накани да си тръгне.

– Вземи ме с теб.

Думите й го накараха да замръзне. Не се обърна към нея.

– Много скоро слънцето ще изгрее.

Нали си излекуван вече?

– Да.

И си достатъчно силен, за да летиш и да ме носиш?
– Да.

– Тогава ме вземи с теб в музея. Надявам се, че там има мазе.

– Ами приятелите ти, останалите новаци?

– Ще се обадя на Крамиша и ще й кажа, че Далас си е загубил ума, че съм в безопасност, но не в тунелите, и че ще й обясня всичко утре.

_ Когато разберат за мен, ще изглежда, сякаш си избрала мен пред тях.