Ако пия от него, това ще разруши Обвързването ми с Репхайм. Тази мисъл я накара да се поколебае.

Стиви Рей спря, но после отново докосна с острия си нокът кожата му. Една Висша Жрица може да има и съпруг и консорт, помисли си тя.

Но това беше лъжа. Дълбоко в себе си Стиви Рей знаеше, че Обвързването й с Репхайм беше нещо уникално. То не би следвало правилата, които обикновено обвързват вампирите с техните консорти. То беше нещо невероятно силно. И може би поради тази причина тя не можеше да се обвърже с никой друг.

Ако пия от него, Обвързването мис Репхайм ще се разруши.

Усетил е цялата си същност, че това е вярно.

И тогава какво щеше да стане с дълга, който имаше да плати? Дали можеше да поддържа човечността у него, ако между тях вече няма Обвързване?

Нямаше да научи отговора на този въпрос, защото точно тогава иззад тях, сякаш привлечен от мислите й, Репхайм

извика: ^

– Не ни причинявай това, Стиви Рей!

Когато Репхайм усети гнева й, му се искаше да разбере дали е предизвикан от него. Той нарочно насочи мислите си към нея, допускайки кръвната връзка, която ги свързва, да се заздрави.

Още повече гняв. Той се излъчваше от връзката им и яростта й го изненада, макар също така да усети, че тя се опитва да се удържа.

Не, гневът й не бе свързан с него. Нещо друго я ядосваше. Към някой друг беше насочена агресията й.

Той съжали бедния глупак. Ако беше по-низш, щеше да се изсмее иронично и да каже сбогом на нещастника.

Беше време да премахне Стиви Рей от мислите си.

Продължи да лети, да се наслаждава на нощта с мощните си криле, да се отдава на свободата си.

Сега Стиви Рей не му беше нужна. Той бе възстановен. Силен. Беше отново себе си.

Репхайм не се нуждаеше от Червената. Тя беше просто средство, чрез което той постигна спасението си. Дори реакцията й, като го видя отново здрав, доказва, че връзката им вече трябва да бъде прекратена.

Репхайм намали, защото мислите му неочаквано натежаха. Кацна на хълм, покрит със стари дъбове, и се обърна към посоката, от която бе дошъл.

Защо тя ме отхвърли?

Дали се страхуваше от него? Не звучеше логично. Тя го видя здрав и когато се изправи срещу Мрака в магическия й кръг.

Заради нея се бе изправил срещу самия Мрак!

Той разсеяно се протегна и потърка гърба си на мястото, където се съединяваха крилете му. Кожата му беше нежна на допир. Не беше останала и следа от физическата рана. Стиви Рей го бе излекувала напълно от жестокостта на Мрака.А после му обърна гръб, сякаш виждаше в него чудовище, а не човек.

Но аз не съм човек! Тази мисъл направо избухна в ума му. Тя знаеше какъв съм! Защо ми обърна гръб след всичко, през което минахме/

Поведението й искрено го объркваше. Повика го, когато се бореше за живота си. Когато беше ужасена до краен

предел, тя го повика.

Той се отзова, отиде при нея и я спаси.

Обявих я за своя. „

И тогава, със сълзи на очи, тя избяга от него. Да, той видя сълзите й, но не разбра какво е направил, за да ги причини.

С вик на отчаяние той протегна ръце, сякаш за да се отърве дори от мисълта за нея, а луната освети дланите му. Репхайм притихна. Вгледа се в ръцете си така, сякаш ги вижда за пръв път. Имаше човешки ръце. Тя беше държала ръцете му. Той дори я беше носил с тях, макар и само за кратко, когато я свали от покрива. Кожата му не беше много по-различна от нейната. Бе малко по-тъмна, но не много. Ръцете му бяха силни, мускулести...

За Бога, какво му ставаше? Нямаше никакво значение какви са ръцете му. Тя никога нямаше да бъде истински негова. Как изобщо дори си го беше представял? Това бе отвъд всякаква възможност. Дори отвъд най-смелите му мечти.

Непоискани, думите на Мрака проехтяха в съзнанието му:

– Същият си като баща си! И ти като него избираш да се бориш за същество, което никога няма да ти даде това. което най-силно желаеш.

– Баща ми се бореше за Никс - каза Репхайм на глас.
– Тя го отхвърли. И сега аз също избирам жена, която ме отхвърля.

Репхайм се устреми към небето. Искаше да докосне луната, този полумесец, който символизираше богинята, разбила сърцето на неговия баща и довела до събитията, при които е бил създаден. Може би ако успее да докосне луната, богинята ще му даде обяснение, някакъв смислен отговор. Защото Мракът беше прав. Това, което най-силно искам, Стиви Рей не може дами го даде.