– Той вече прилича на хамбургер. Нужно ли е да продължаваш? — попита Афродита,

Не че със Старк особено се обичаха, но това не значеше, че й бе приятно да гледа как го кълцат на парчета.

Сеорас като че ли не я чу. Беше напълно концентриран

върху момчето пред него.

– Те са свързани в своята мисия - каза Сгиат.

Тя беше напуснала трона си и се доближи до Афродита.

– Но вашият бранител е в съзнание и душата му е в тялото - каза Дарий.

– Да. Съзнанието му е тук. Но той е концентриран върху момчето и усеща сърцето и дишането му. Сеорас отлично знае колко близо се намира Старк до смъртта във всеки един момент. Ако наклони везните прекадено много в едната посока, душата му ще се завърне в тялото. А ако ги наклони в другата, той ще умре.

– А как ще разбере кога да приключи с това?

Афродита неволно потрепна, когато острието на Сеорас

разряза плътта на Старк за пореден път.

– Старк или ще се събуди, или ще умре. И в двата случая ще е резултат от действията на самия Старк, а не на моя бранител. Това, което той прави, е да позволява на момчето да действа според своя собствен избор. Сгиат говореше на Афродита, но погледът й не изпускаше Сеорас.
– Вие би трябвало да направите същото.

– Да го порежем?
– Афродита се намръщи на кралицата, която се усмихна в отговор, но не откъсна очи от бранителя си.

– Казваш, че си Пророчица на Никс, така ли?

– Аз съм Пророчица, не просто го казвам.

– Тогава използвай дарбата си, за да помогнеш на момчето.

– Бих го направила, стига да имах поне някаква бегла представа как да стане това.

– Афродита, може би трябва да... започна Дарий и дръпна Афродита за ръката, за да я отведе от Сгиат, очевидно притеснен, че тя притиска кралицата прекадено много.

– Не, воине. Не трябва да я отдалечаваш. Едно от нещата, които ще научиш като воин на силна жена, е, че нейните думи често ще я поставят в опасност, от която няма как да я предпазиш. Но понеже думите са си нейни, последиците също остават за нея.
– Сгиат най-сетне погледна към Афродита. Използвай силата на думите си като острие и потърси сама отговорите. Истинската Пророчица се нуждае от много малко напътствия, а силата, контролирана от мъдрост и търпение, трябва да те научи как да я използваш правилно.
– Кралицата вдигна ръка и направи жест към останалите вампири в залата.
– Покажете на Пророчицата и нейния бранител стаята им. Дайте им възможност да се освежат и да си починат.

Без да каже нищо повече, Сгиат се завърна на трона си и не откъсна поглед от Сеорас.

Афродита стисна устни и последва червенокосия гигант, чиито татуировки представляваха заплетени спирали, направени от малки сапфирени точици.

Върнаха се обратно до стълбището и се качиха на горния етаж, където стените бяха украсени с мечове, проблясващи на светлината от факлите. Стигнаха до малко единично стълбище, което водеше към дървена врата. Воинът я отвори и с жест ги покани да влязат.

Нали ще ме повикате веднага, ако със Старк нещо се промени?
– попита Афродита, преди той да затвори вратата.

– Да - отвърна воинът с неочаквано нежен глас и ги остави сами.

Мислиш ли, че устата ми може да ми докара неприятности?
– попита тя Дарий.

– Естествено — отвърна той и вдигна вежди.

– Виж какво, не се шегувам — намръщи му се тя.

– Нито пък аз.

– Но защо? Защото казвам, каквото мисля ли?

– Не, красавице моя. Защото използваш думите си като кинжали, а острите кинжали често създават проблеми.

Тя изсумтя недоволно и седна на огромното легло.

– Ако думите ми са като кинжали, защо, по дяволите, ме харесваш?

Дарий седна зад нея и хвана ръката й:

– Забрави ли, че кинжалът е любимото ми оръжие?

Афродита го погледна в очите и се почувства уязвима,

въпреки нежния му тон.

– Сериозно питам. Аз съм кучка. Не би трябвало да ме харесваш. Не мисля, че повечето хора ме харесват.

– Тези, които те познават, те харесват. Поне истинската ти същност. А това, което аз изпитвам към теб, е много отвъд харесването. Обичам те, Афродита. Обичам силата ти, чувството ти за хумор, загрижеността, която показваш към приятелите си. Обичам и това, което е пречупено в теб и едва сега започва да се излекува.

Афродита примига, за да спре сълзите си, но не отмести поглед от него.

– Всичко това ме прави все пак ужасна кучка.

– Всичко това те прави каквато си. Той вдигна ръката й към устните си и я целуна нежно.
– Също така те прави достатъчно силна, за да откриеш как да помогнеш на Старк.

– Но аз не знам как да му помогна!

– Ти използва дарбата си, за да установиш отсъствието на Зоуи, както и на Калона. Не можеш ли да използваш същото нещо, за да усетиш какво става и със Старк?

– Всичко, което направих за тях, беше да проверя дали душите им са в телата си. Ние вече сме наясно, че Старк също не е там.

– Значи не е нужно да го докосваш, както направи с тях.

– Да ги последвам по същия път, така ли? въздъхна Афродита.

– Поне опитай.

Тя вдигна поглед към него и стисна ръката му силно.

– Наистина ли мислиш, че ще успея?

Вярвам, че има много малко неща, които не би успяла да направиш, щом веднъж си си наумила.

Афродита кимна, стисна ръката му отново и стана. Събу кожените си ботуши и се върна обратно на леглото.