Изкъпа се и без да си подсуши косите както трябва, отиде в спалнята и си легна. Зави се през глава. Нямаше сили да вижда нито мъжа си, нито дъщеря си, не искаше да се среща с тях. В тъмната къща светеше само лампата в банята.

Боеше се да остане съвсем на тъмно. Знаеше — тъмнината ще роди нови мечти и ще я накара да изживее още веднъж преживяното, а тя искаше да го забрави в този дом. Вярваше, че стореното е грях и не искаше неговият призрак да се промъкне тук. Страхуваше се дори да мисли за това.

Всички таени дълбоко в душата й, от детството насам, чувства и желания, се пробудиха и размърдаха, и подобни на дух, излязъл от бутилката, обикаляха навсякъде в нея.

В този емоционален взрив не знаеше кои чувства да потуши, кои да подхрани и кои да остави да растат на воля. Нито едно от тях не се задържаше дълго в нея — появяваше се, опарваше душата и се изгубваше, за да дойдат на негово място други. Объркана, лежеше свита на кравай в леглото.

Страхуваше се. Боеше се и от случилото се, и от това, което предстоеше да се случи. Не искаше да въвлече семейството си в тази обърканост. След време с болка щеше да разбере, че не е било толкова страх, колкото предчувствие, предупреждение за предстоящото.

Изпитваше мъчително угризение на съвестта — бе изневерила на мъжа си и на дъщеря си. И не защото се беше любила с друг мъж — и за това страдаше, но болката не беше толкова силна. Това, което я измъчваше истински, от една страна, беше доверието и непоколебимата вяра, с които мъжът и дъщеря й я гледаха, а от друга — увереността й, че преживяното ще се повтори отново.

Въпреки страховете си не съжаляваше за случилото се, а това още повече засилваше угризенията й — не само за преживяното, но и за това, което предстоеше да преживее.

Страдаше по Джем — разговорите с него, гласа му, шегите му, докосванията му. Изражението, изписано на лицето му, когато казваше „Моята майка почина“, беше пред очите й. Въпреки дързостта, самочувствието, високомерието, въпреки цялото му богатство тя си мислеше за него като за едно изоставено, самотно дете и това събуждаше състрадание и обич към него. Имаше и друго — изгаряше от ревност, че утре, а може би и в този миг, Джем можеше да прави същото с друга жена.

Наред с всички чувства, съмнения, угризения имаше още едно чувство, което въпреки силата и яснотата си, бе пренебрегвано и избутвано в сянка — изненадата.

Айдан винаги си мислеше, че има прекрасен сексуален живот. Когато се събираха с приятелки и станеше дума за това, макар и да не го казваше направо, даваше да се разбере, че заедно с Халюк изживяват прекрасни, вълнуващи мигове на наслада. Любеше се с мъжа си редовно и винаги изживяваше удоволствие от това. И за миг не й беше минавало през ума, че е възможен друг начин на любене и друга сила на страстта.

Сега изведнъж се озова пред вратата към един нов свят, чието съществуване не беше подозирала, озова се в приказка — водопади от светлина, цветя, аромати — никога не беше се любила така.

За Джем любенето беше свещенодействие. Прекланяше се пред жената и дълго, дълго се застояваше пред всяка част от тялото й. Джем се любеше с такава жар, устните му толкова нежно докосваха всяка част от тялото й, че Айдан за пръв път в живота си се почувства толкова красива. Благодарение на него започна да обича тялото си, дори онези малки части от него, които жените не харесваха и които се опитваха да скрият, пред Джем Айдан ги показваше без ни най-малко притеснение или неудобство. Когато беше до него, не намираше нищо грозно и некрасиво у себе си.

Както се възхищаваше от ума си, разговаряйки с Джем, така се възхищаваше от тялото си, любейки се с него. Може би най-голямата особеност или сила на Джем беше способността му да прави всяка жена, до която се докосне, по-красива и по-умна и да я накара и тя да го почувства.

Любейки се, това, което доставяше огромна наслада на Айдан, доставяше същото удоволствие и на него. Дори когато главата му се губеше в слабините й, Айдан знаеше, че това му е приятно, и нейното собствено удоволствие се умножаваше многократно.

Айдан с почуда научаваше колко недокоснати места по тялото й е имало и какъв източник на удоволствие се е криел в тях.

Джем предчувстваше желанията на Айдан и преди тя да си е помислила за тях, той вече правеше необходимото. Хората, когато се любеха помежду си, понякога изпитваха съмнения: „Ако не го преживея сега, после няма да мога; ако го преживее преди мене, аз няма да мога.“. Любейки се с Джем, Айдан беше освободена от тези мисли. Сега разбираше колко много удоволствие се крие в това, да се любиш на воля. Даде си сметка, че години наред, любейки се с Халюк, все е била неспокойна. Когато Халюк беше на път да стигне върха на насладата, и тя бе бързала, бе се стремила да го достигне заедно с него.