— Гордън е твой природен брат.

— Зная. — Кълъм подаде ръка. — Приятно ми е да се запознаем.

Поразен, че Струан го признава гласно за свой син, Гордън безсилно протегна ръка.

— Благодаря. Много благодаря.

— На колко години сте, Гордън?

— На двайсет, сър.

— Братята си говорят на малко име, как мислите?

— Ако това ви харесва.

— Трябва добре да се опознаем. — Кълъм се обърна към баща си, който беше разтърсен от признанието на сина си, че знае за Гордън.

— Съжалявам, че те обезпокоих, татко. Просто исках да се запозная с Гордън — каза той и си тръгна.

Струан усети как тишината гръмна и притихналият бряг отново оживя. С почуда видя, че по лицето на Гордън се стичат сълзи.

— Съжалявам. Аз… Аз чаках това цял живот, мистър Струан. Благодаря. Благодаря ви — каза Гордън с развълнуван глас.

— Повечето хора ме наричат тай-пан, момче. Нека забравим „мистър Струан“.

— Да, тай-пан. — Гордън Чен се поклони и се отдалечи.

Струан тръгна след Кълъм и видя катера на Лонгстаф на брега. С него бяха адмиралът и група морски офицери. Също и Хорацио.

„Добре — помисли си Струан. — Сега Брок.“

Махна с ръка на Роб и посочи Брок. Роб кимна, остави Сара и настигна Кълъм. Заедно се присъединиха към Струан.

— В тебе ли са документите, Роб?

— Да.

— Хайде тогава. Да си върнем полиците. — Струан погледна към Кълъм. — Няма защо да се вълнуваш, момче.

— Да.

Повървяха малко и Струан каза:

— Радвам се, че се запозна с Гордън. Благодаря.

— Аз… Аз исках да се срещна днес с него и теб. Ъъ… на публично място.

— Защо?

— Не издига ли това твоя престиж, който според теб е много важен?

— Кой ти каза за Гордън?

— Чух да разправят, когато се върнах от Кантон. Хората винаги са готови да разпространяват лошите новини. — Кълъм си спомни насмешливите усмивки на търговците и жените им, с които се беше запознал. „Колко жалко, младежо, че идвате в такова лошо време. Жалко, че къщата не съществува вече. Същото ще стане с «Ноубъл хаус»“ — казваха те по най-различни поводи. Но Кълъм знаеше, че всички тържествуват, радостни, че къщата е така унизена. Леля Сара първа му бе отворила очите и му бе показала колко е наивен. Минаваха един ден по Куинс роуд покрай някакви евроазиатци — първите, които виждаше — момче и момиче — и той я бе попитал каква е националността им и откъде са те.

— Виж — бе казала тя, — това са мелези — полуангличани и полуезичници. Много от търговците имат незаконно родени деца от китайки. Всички го правят уж много тайно, разбира се, но всеки знае. Твоят чичо Роб има дете.

— Какво?

— Още преди години аз натирих нея и кученцата й. Нямаше да бъде толкова лошо, предполагам, ако жената беше християнка и хубава. Бих разбрала това. Но нея…

— А татко… има ли… други деца?

— За деца не знам, Кълъм. Има син, който работи за неговия компрадор. Казва се Гордън Чен. Баща ти има странно чувство за хумор, след като му е дал християнско име. Предполагам, че тук има нещо. Може би не трябваше да ти казвам, Кълъм. Но някой трябва да го направи и по-добре е да научиш истината от роднина, вместо да слушаш как хихикат зад гърба ти. О, да. Ти имаш най-малко един брат в Азия.

Тази нощ той не можа да заспи. На следващия ден бе слязъл на брега отчаян. Няколко морски офицери, сред които и Глесинг, играеха крикет и го поканиха да попълни отбора. Когато дойде неговият ред да удари топката, той изля върху нея целия си гняв, замахна, искаше да я убие и с нея и срама си. Игра блестящо, без да изпита удоволствие от играта. По-късно Глесинг го викна настрана и попита какво се е случило. Той изплю камъчето.

— Не одобрявам баща ти, както несъмнено знаеш — му каза Глесинг, — но това едва ли има връзка с частния му живот. Аз самият имам същите проблеми като теб. Поне знам, че баща ми има любовница в Мейда вейл. Двама синове и една дъщеря. Никога не ми е казвал, макар че, предполагам, знае, че ми е известно. Ужасно трудно, но какво може да направи човек? Може би когато стана на неговата възраст и аз ще направя същото. Ще почакам и ще видя. Разбира се, съгласен съм, много е неудобно да разбереш, че имаш брат мелез.

— Познаваш ли го?

— Виждал съм го. Никога не съм говорил с него, макар да съм чувал, че е добро момче. Помни от мен — не позволявай личният живот на баща ти да те обсеби. Ти имаш един баща.

— Не го одобряваш, а вземаш неговата страна. Защо?

Глесинг повдигна рамене.

— Може би защото научих, че „греховете“ на баща ми са лично негова работа, а не моя. Може би защото тай-панът е по-добър моряк от мен и ръководи най-добрата флотилия, състояща се от най-красивите кораби на света, отнася се към моряците си човешки, като им дава добра храна, заплата и квартири, докато ние трябва да работим с това, което проклетият Парламент ни отпусне — нищожни пари, по дяволите, и екипажи от насила набрани моряци и престъпници. Може би заради „Глесинг пойнт“ или защото той е тай-панът. Може би защото Синклерови го харесват. Не знам. Няма да крия от теб, че ако някога получа заповед да се разправя с него, ще го направя, доколкото позволява законът. Въпреки това, надявам се, че с Божия помощ ще успее да се справи отново с този грубиян Брок. Не понасям мисълта, че тази мръсна свиня може да стане тай-пан.

От този ден Кълъм се виждаше често с Глесинг. Дружбата между тях се задълбочи.

— Днес — продължи Кълъм много неловко, — когато те видях с Гордън Чен, попитах Джордж Глесинг. Той беше честен с мен и ми разказа.

Струан се спря.

— Искаш да кажеш, че от моя страна е било нечестно, че не съм ти казал?

— Не. Не е нужно да се оправдаваш за всяко нещо, което правиш. На мен. Един баща не е нужно да се оправдава пред сина си, нали?

— Гордън е добро момче — обади се стеснително Роб.